Небето налива оловна вина
със своята тежка мъгливост.
И спомен за някаква стара луна
премрежено гледа накриво.
Разхвърлям си мислите. Бягам след теб.
Но в мрежи лови ме небето –
изплетени тънко от нощния креп.
За миг ме изпуска. И ето –
пред тебе стоя. Дребен някак. И стар.
За прошка проплакват очите.
Поглеждаш през мен и знам – моя товар
ще мъкна до края на дните си.
Небето със няма, оловна луна
и тежка и сляпа мъгливост,
налива ми спомен за стара вина
И гледа през вежди накриво.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Вина
Льют небеса оловянным вином
И не жалеют тумана
Память приходит со старой луной
С хитрым прищуром обмана.
Думать забросил, бегу за тобой
Но небо поймало сетями
Надёжно и крепко сплетён креп ночной
Но я проскочил сентябрями.
Стою пред тобой жалок и стар
И плача прошу подаянья
Муки и беды мой жалкий товар
И это уже до скончанья…
Как олово в небе повисла луна
В тумане за нами дежуря
И память затребует рюмку вина
Глаз свой лукавый прищуря