„ЛЮБОВЬ”
Яков Иванович Аракин (1878-1946 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЛЮБОВ
Тъй, както при залеза златен
свят в цветни дантели блести
и после тъмнее с ахата
на бъдни луна и звезди –
в живота любовното злато
с дантела ефирна щом пак
сияе, блестят небесата
в суетен бледнеещ сумрак.
Ударения
ЛЮБОВ
Тъй, ка́кто при за́леза зла́тен
свят в цве́тни данте́ли блести́
и по́сле тъмне́е с аха́та
на бъ́дни луна́ и звезди́ –
в живо́та любо́вното зла́то
с данте́ла ефи́рна штом па́к
сия́е, блестя́т небеса́та
в суе́тен бледне́ешт сумра́к.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Яков Аракин
ЛЮБОВЬ
Кaк в чaс золотого зaкaтa
Мир в кружеве крaсок блестит
И после, темнее aгaтa,
Луну поджидaя, стоит –
Тaк в жизни любовь золотое
Есть кружево, в сумрaке свет,
Сиянье небес огневое
Нa блеклой одежде сует!
Яков Аракин
ЛЮБОВЬ (перевод с русского языка на болгарский язык: Павлина Станчева)
Светът в часа на заник златен
в бродерия пъстра блести.
След туй, по-тъмен от ахата,
тревожно луната следи.
В живота тъй дантела златна
и в мрака е лъч любовта.
Небесен пламък благодатен
върху дрипава суета!
---------------
Руският поет, писател, драматург и преводач Яков Аракин (Яков Иванович Аракин) е роден на през 1878 г. в селище на Вологодска губерния. Учи в Казанския ветеринарен институт, няколко години работи в Министерството на земеделието. Първите му поетични публикации са от 1906 г. Пише стихове, поеми, разкази, приказки, очерци и пиеси. Има над 10 драматургични творби, песата му „Гибель Византии” е представена на московска сцена, а драмата му „Роман принцессы” е представена на харбинска сцена. През 1922 г. емигрира в Китай. Превежда западноевропейски поети и китайска поезия непосредствено от оригинала. Публикува активно в емигрантски издания като „Вера и жизнь”, „Гун-бао”, „Заря”, „Рубеж”, „Рупор”, „Зигзаги”, „Католический вестник” и др. През 1923 г. е редактор на сп. „Баян”. Автор е на около 20 книги с поезия и проза, сред които „Стихотворения, романсы (в переложении на музыку)” (1908 г.), „Стихотворения с того берега” (1912 г.), „Буржуевы мытарства” (1920 г.), „Новая сказка об Иванушке” (1921 г.), „Неприятность в небесах: из китайской мифологии” (1926 г.), „Из бирманских песен” (1929 г.), „Любовь” (1932 г.), „Восход луны” (1935 г.), „Мартышка в городе”, „Китайская литература. Путешествие на Запад” и др., преводач и съставител е на първата антология на китайската поезия на руски (1926 г.). Умира от глад като клошар в началото на 1946 г. в гр. Харбин, Китай.