Нощта ми е парясана вълчица –
безпътна пред небесния портал.
Прегърната от спомени за птица,
с която бях в мечтите й влетял.
Забързана. С неонови клепачи
пък бледоотразената луна
към своята голгота сякаш крачи.
Голготата е с име на жена.
А аз стоя. На лунната пътека,
провряла се във стаята ми пак.
Заръфана луната виждам. Нека!
И без това в очите ми е мрак.
Нощта ми е парясана вълчица.
Вълкът луната ръфа. Единак.
И сякаш от небето тайна жрица
за край или начало дава знак.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Знак
Ночь старая облезлая волчица
Идёт по бездорожью в небеса
И помнит как взлетел я словно птица
В её с огнём зелёные глаза
Возбуждена неонами и блеском
Как бледноотражённая луна
Идёт к своей голгофе перелеском
Голгофа это женщина одна.
Передо мной зелёная дорожка
Опять меня в покои привела
Луна, увы, укушена немножко
В глазах моих ни света ни тепла.
Ночь старая облезлая волчица
Волк-одиночка – бледная луна
Наверное проказница и жрица
Подаст какой-то свой особый знак.