Странно. Една химикалка.
Видимо простичък дар –
жълта дрънкулчица малка
сбрала е спомена стар.
Хващам я, с нея да пиша –
твоите пръсти държа.
Тя като тебе въздиша.
Няма да пиша в нощта.
Скривам я тихичко в джоба,
сякаш съм скрил теб в нощта.
Странно, предметите могат
също да имат душа.
(перевод с болгарского Стафидова В.М
Подарок
Странно. Естественно странно
С виду простой карандаш
Подарок мне в левом кармане
Как ему честь не воздаш
Я его нервно хватаю
Он мне сумеет помочь
С ним посижу повздыхаю
В эту бессонную ночь.
Утром в карман его спрячу
Словно тебя, не спеша
Странно, я вас озадачу
В нём поселилась душа.