Както вече прекъснаха тока –
да ни резнат веднъж и бензина,
че тогава в незнайна посока
аз със тебе – със влак да замина.
Да не връткам волана в колата,
а пък ти да си чужда до мене
във възбуждаща поза, позната –
със оная поличка червена.
Чак на задната вехта седалка –
във купето, до теб да поседна.
Да сме влюбени. Само за малко –
до маршрутната “гара последна”.
Да усещаш през моето рамо
как дърветата махат край пътя,
а пък аз тъй – единствен път само
като пътник – в любов да те къпя…
Романтично мечтаем мъжете,
дето цял живот Та, петролния кран завъртете,
пък за неромантичните – sorry!
все сме шофьори.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Только для романтиков
Если вдруг не станет электричеств
Полное отсутствие бензина
А дороги наши в бесконечность
Поездам подвластны и дрезинам.
Заводить машину бесполезно
Ты спешишь в дорогу путь далёкий
В позе возбуждающей небрежной
В красной юбке ангел синеокий.
Я к тебе подсяду недотрога
Мы в купе одни на нижней полке
Влюблены и пусть совсем немного
Наш маршрут до крайней остановки.
Чтоб плечо мужское ощутила
Чтоб дубам рукою помахала
Чтоб взяла меня и полюбила
Чтоб в любви со мною искупалась.
Это все мечты и разговоры
Наша жизнь, дороги, мелодрамы
Грубо… Да, вполне возможно - sorry!
Но бытует между шоферами.