„ТРАМВАЙ”
Юрий Алексеевич Казарновский (1904-1956 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТРАМВАЙ
Той извозва
единайсет срещи,
две раздели,
чантичка в ръка,
седем портофела,
осем грешки.
Бръмбарче
по нечии сака.
Той напредва, бърза.
Гръмко дрънка,
реже вечерта,
жесток и млад.
Той звъни –
пространства гълта вънка,
без да се обръща
с нас назад.
Вози той тъпак,
от някой хокан,
в смачкан панталон,
доклад ядящ.
Нос пиян
(в обратната посока),
женски поглед
в грозд лукав струящ.
Той извозва
пренавито време
от часовник –
в джоб и на ръка,
бърза той
в кънтяща теорема
да докаже правите
така.
Май летец в навалица настъпват,
тъй обидно
за летящ човек.
Пъшка мъжки
в равен път отъпкан,
сякаш танк кълби
снаряд нелек.
А трамваят
бързо вечер реже.
Ромолее
звънкият му знак –
улици насрещни
и копнежи
приближават,
да го видят пак.
Вози
към събрание рубашка,
двама влюбени –
в мъгла луна.
Тъпче ме
с внушителна опашка
същество
с триспална ширина.
Лятото се качва с нас
и, ето,
рони клони
в звездни градове...
– Дайте ми, кондуктор,
два билета
тук: за мен
и мойте стихове.
Ударения
ТРАМВАЙ
То́й изво́зва едина́йсет сре́шти,
две́ разде́ли, ча́нтичка в ръка́,
се́дем портофе́ла, о́сем гре́шки.
Бръ́мбарче по не́чии сака́.
То́й напре́два, бъ́рза. Гръ́мко дръ́нка,
ре́же вечерта́, жесто́к и мла́д.
То́й звъни́ – простра́нства гъ́лта въ́нка,
бе́з да се обръ́шта с на́с наза́д.
Во́зи то́й тъпа́к, от ня́кой хо́кан,
в сма́чкан пантало́н, докла́д ядя́шт.
Но́с пия́н (в обра́тната посо́ка),
же́нски по́глед в гро́зд лука́в струя́шт.
То́й изво́зва пренави́то вре́ме
от часо́вник – в джо́б и на ръка́,
бъ́рза то́й в кънтя́шта теоре́ма
да дока́же пра́вите така́.
Ма́й лете́ц в нава́лица настъ́пват,
тъ́й оби́дно за летя́шт чове́к.
Пъ́шка мъ́жки в ра́вен пъ́т отъ́пкан,
ся́каш та́нк кълби́ снаря́д неле́к.
А трамва́ят бъ́рзо ве́чер ре́же.
Ромоле́е звъ́нкият му зна́к –
у́лици насре́штни и копне́жи
приближа́ват, да го ви́дят па́к.
Во́зи към събра́ние руба́шка,
два́ма влю́бени – в мъгла́ луна́.
Тъ́пче ме с внуши́телна опа́шка
съштество́ с триспа́лна ширина́.
Ля́тото се ка́чва с на́с и, е́то,
ро́ни кло́ни в зве́здни градове́...
– Да́йте ми, конду́ктор, два́ биле́та
ту́к: за ме́н и мо́йте стихове́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Юрий Казарновский
ТРАМВАЙ
Он везет
одиннадцать свиданий,
Две разлуки,
сумочку в руке,
Семь портфелей,
восемь опозданий.
И жука
на чьем-то пиджаке.
Он спешит.
И множит громыханье,
Режет вечер,
молод и жесток.
Он звонит –
и тотчас расстоянье
Без оглядки
мчится на звонок.
Он везет
закутанное пенье,
В серых брюках
едущий доклад.
Пьяный нос
(в обратном направлении),
Женских глаз
лукавый виноград.
Он везет
намотанное время
Всех часов –
карманных и ручных,
Он спешит
в гудящей теореме
Доказать
величие прямых.
Наступили летчику на ногу,
Как обидно
другу облаков.
Пролагая
торную дорогу,
Прется танком
шар семи пудов.
А трамвай
быстрее режет вечер.
Хорошо
и мчаться и звенеть, –
И углы,
и улицы навстречу
Подбегают
ближе посмотреть.
Он везет
толстовку на собранье,
Двух влюбленных –
в марево луны.
Мне влезает
на ноги, как зданье,
Существо
трехспальной ширины.
За подножку
уцепилось лето
И роняет
звезды от толчков...
– Дайте мне, кондуктор,
два билета:
Для меня
и для моих стихов.
1932 г.
---------------
Руският поет Юри Казарновски (Юрий Алексеевич Казарновский) е роден през 1904 г. в гр. Ростов на Дон. Има средно образование. Членува в местния литературен кръжок. Първите му публикации са от 1923 г., публикува поезия в местни вестници и списания. През 1927 г. е арестуван със скалъпено обвинение, че е участник в контрареволюционна организация, и без следствие и съд до 1932 г. е затворен в трудовия лагер със специално предназначение на Соловецките острови. Някои от стиховете си, преминали през цензурата, публикува в затворническото списание „Соловецкие острова” и в затворническия бюлетин „СЛОН”. През 1929 г. по чудо се спасява от разстрел. Известен е с поетичните си подражания и с литературните си пародии на Маяковски, Блок, Северянин, Лермонтов, Есенин и др. Автор е на стихосбирката „Стихи” (1936 г.). През 1937 г. отново е репресиран. Реабилитиран е през 1955 г. Умира през 1956 г.