В сърцето на реката, под скалите,
разпенен водопад със гръм беснее.
От слънчев кехлибар са му косите
и вятър в него ситото си вее...
Една вълна от мощната стихия
поиска във любов да съм й вречен.
Да бъда прелъстен с една магия –
да плувам по течение обречен.
Бях млад тогава, детството си носех –
скътана в шепа малка книжна лодка.
И пуснах я насреща. Непорочна –
вълните пори, горда и самотна...
Бушува и до днеска водопадът.
И шеметни картини пак рисува,
щом слънцето в стихията му пада...
А лодката годините преплува.
И пъне се до днеска тази лодка,
сама щурмува още водопада.
Тя плува все във собствена посока –
дори да е към жертвената клада.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Книжная лодка
В сердце под скалою у речушки
Водопад гремит и стервенеет
Янтарём блистает на макушке
Сильный ветер над рекою веет.
Одна волна безумной сей стихии
В ней путь к любви обещанный ученьем
И я попался в чары колдовские
И плыть теперь обязан по теченью
Я не изжил в себе ещё отрочеств
И смастерил из книжного листочка
Кораблик мой наивный, непорочный
В волнах ныряет гордый одиночка
Бушуют и сегодня водопады
И шумные рисуют пасторали
В них вместе с солнцем лес и листопады
И времена на лодке проплывали
И до сегодня ходит эта лодка
Она не убоится водопада
Плывёт себе вперёд по воле рока
И жизнь как поиск жертвенного клада