„ПЕСНЯ О СТАЛИНЕ”
Юз/ Иосиф Ефимович Алешковский (р. 1929 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЕСЕН ЗА СТАЛИН
Сред просторите родни чудесни
труд и битки калявахме с жар
и написахме радостна песен
за великия вожд и другар.
Алексей Сурков
Другарю Сталин, вий голям сте учен,
в езикознанието сте жътвар;
съветски аз затворник съм заключен,
сив брянски вълк на мен ми е другар.
Защо съм тук, наистина не зная,
но прокурорите са с честен глас;
заточен в Турухански край съм, в края,
където царят бе затворил вас.
Вървяхме под конвой съдба да жалим,
признавахме си чужд незнаен грях,
но вярвахме на вас, другарю Сталин,
на себе си да вярваме бе страх.
Седя си в туруханските Сибири
с пазачи с груба кучешка резба,
аз всичко туй, разбира се, разбирам
като всемирна класова борба.
Ту дъжд, ту сняг, ту облаци с комари,
така в тайгата ден след ден живей.
С вас тук искрата в пламък се разгаря –
благодаря ви, огънят ме грей.
Знам, свят голям редите, за бедите
се грижите в среднощни часове,
там, в кремълските кабинети бдите,
с лула димите, бъдно ви зове.
Нелекия си кръст безплатно траем,
сред студ и дъжд тъга ковем, лежим
по наровете нощем, без да знаем
на своя вожд безсънния режим.
С каскет партиен вий в съня ни бдите,
в кител излят откривате парад...
Сечем гора по ленински, треските –
треските шеметно край нас летят.
Погребахме двамина днес марксисти,
телата им покрихме с плат червен,
единият бил с разни десни мисли,
а другият невинен бил съвсем.
Преди завинаги да свърши, случи
молба да завещае в сетен вик,
та този случай пак да се проучи,
и тихо рече: „Сталин е умник!”
Бъдете жив и здрав, другарю Сталин!
Дори в тайгата стигнал вечен сън,
аз вярвам – за родината сме сбрали
достатъчно стомана и чугун.
Ударения
ПЕСЕН ЗА СТАЛИН
Сред просто́рите ро́дни чуде́сни
труд и би́тки каля́вахме с жа́р
и напи́сахме ра́достна пе́сен
за вели́кия во́жд и друга́р.
Друга́рю Ста́лин, ви́й голя́м сте у́чен,
в езикозна́нието сте жътва́р;
съве́тски а́з затво́рник съм заклю́чен,
сив бря́нски въ́лк на ме́н ми е друга́р.
Зашто́ съм ту́к, наи́стина не зна́я,
но прокуро́рите са с че́стен гла́с;
зато́чен в Туруха́нски кра́й съм, в кра́я,
къде́то ца́рят бе́ затво́рил ва́с.
Вървя́хме под конво́й съдба́ да жа́лим,
призна́вахме си чу́жд незна́ен гря́х,
но вя́рвахме на ва́с, друга́рю Ста́лин,
на се́бе си да вя́рваме бе стра́х.
Седя́ си в туруха́нските Сиби́ри
с паза́чи с гру́ба ку́чешка резба́,
аз вси́чко ту́й, разби́ра се, разби́рам
като́ всеми́рна кла́сова борба́.
Ту дъ́жд, ту сня́г, ту о́блаци с кома́ри,
така́ в тайга́та де́н след де́н живе́й.
С вас ту́к искра́та в пла́мък се разга́ря –
благодаря́ ви, о́гънят ме гре́й.
Знам, свя́т голя́м реди́те, за беди́те
се гри́жите в средно́штни часове́,
там, в кре́мълските кабине́ти бди́те,
с лула́ дими́те, бъ́дно ви зове́.
Неле́кия си кръ́ст безпла́тно тра́ем,
сред сту́д и дъ́жд тъга́ кове́м, лежи́м
по на́ровете но́штем, бе́з да зна́ем
на сво́я во́жд безсъ́нния режи́м.
С каске́т парти́ен ви́й в съня́ ни бди́те,
в ките́л изля́т откри́вате пара́д...
Сече́м гора́ по ле́нински, трески́те –
трески́те ше́метно край на́с летя́т.
Погре́бахме двами́на дне́с маркси́сти,
тела́та им покри́хме с пла́т черве́н,
еди́ният бил с ра́зни де́сни ми́сли,
а дру́гият неви́нен би́л съвсе́м.
Преди́ зави́наги да свъ́рши, слу́чи
молба́ да завешта́е в се́тен ви́к,
та то́зи слу́чай па́к да се проу́чи,
и ти́хо ре́че: „Ста́лин е умни́к!”
Бъде́те жи́в и здра́в, друга́рю Ста́лин!
Дори́ в тайга́та сти́гнал ве́чен съ́н,
аз вя́рвам – за роди́ната сме сбра́ли
доста́тъчно стома́на и чугу́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Юз Алешковский
ПЕСНЯ О СТАЛИНЕ
На просторах родины чудесной.
Закаляясь в битвах и труде,
Мы сложили радостную песню
О великом друге и вожде.
Алексей Сурков
Товарищ Сталин, вы большой ученый –
в языкознанье знаете вы толк,
а я простой советский заключенный,
и мне товарищ – серый брянский волк.
За что сижу, поистине не знаю,
но прокуроры, видимо, правы,
сижу я нынче в Туруханском крае,
где при царе бывали в ссылке вы.
В чужих грехах мы с ходу сознавались,
этапом шли навстречу злой судьбе,
но верили вам так, товарищ Сталин,
как, может быть, не верили себе.
И вот сижу я в Туруханском крае,
здесь конвоиры, словно псы, грубы,
я это все, конечно, понимаю
как обостренье классовой борьбы.
То дождь, то снег, то мошкара над нами,
а мы в тайге с утра и до утра,
вот здесь из искры разводили пламя –
спасибо вам, я греюсь у костра.
Вам тяжелей, вы обо всех на свете
заботитесь в ночной тоскливый час,
шагаете в кремлевском кабинете,
дымите трубкой, не смыкая глаз.
И мы нелегкий крест несем задаром
морозом дымным и в тоске дождей,
мы, как деревья, валимся на нары,
не ведая бессонницы вождей.
Вы снитесь нам, когда в партийной кепке
и в кителе идете на парад...
Мы рубим лес по-сталински, а щепки –
а щепки во все стороны летят.
Вчера мы хоронили двух марксистов,
тела одели ярким кумачом,
один из них был правым уклонистом,
другой, как оказалось, ни при чем.
Он перед тем, как навсегда скончаться,
вам завещал последние слова –
велел в евонном деле разобраться
и тихо вскрикнул: „Сталин – голова!”
Дымите тыщу лет, товарищ Сталин!
И пусть в тайге придется сдохнуть мне,
я верю: будет чугуна и стали
на душу населения вполне.
1959 г.
---------------
Руският писател, поет и бард Юз Алешковски (Юз/ Иосиф Ефимович Алешковский) е роден на 21 септември 1929 г. в гр. Красноярск. През 1950 г. по време на службата му във военноморския флот е осъден за нарушение на дисциплината и до 1953 г. отбива наказанието си в лагер. От 1953 г. пише песни по свои стихове. Пише сценарии за киното и за телевизията като „Вот моя деревня” (1972 г.), „Происшествие” (1974 г.), „Кыш и Двапортфеля” (1974 г.), „Что с тобой происходит” (1975 г.) и др. След публикациите на негови „лагерни” песни в алманах „Метрополь”, през 1979 г. е принуден да емигрира в САЩ. През 1991 г. е съосновател на неформалното литературно обединение „БаГаЖъ”. Автор е на дискове с авторски песни и на книги с поезия, проза и литература за деца, сред които „Два билета на электричку” (1964 г.), „Чёрно-бурая лиса” (1967 г.), „Кыш, Двапортфеля и целая неделя” (1970 г.), „Кыш и я в Крыму” (1975 г.), „Карусель” (1979 г.), „Николай Николаевич” (1980 г.), „Маскировка” (1980 г.), „Рука” (1980 г.), „Кенгуру” (1981 г.), „Синенький скромный платочек” (1982 г.), „Смерть в Москве” (1985 г.), „Блошиное танго” (1986 г.), „Руру” (1989 г.), „Перстень в футляре” (1992 г.), „Предпоследняя жизнь. Записки везунчика” (2009 г.), „Маленький тюремный роман” (2011 г.) и др. Живее в гр. Хадам, щат Кънектикът.