Разминахме се с тебе, мое щастие,
разминахме се, приказен живот.
Ще бъда в теб неслучено участие –
вълната след отминал параход.
А там – във океана ти, безмерния,
се щура малка лодчица една,
далеч от хорска завист и мизерия.
И никога не стигаща брега.
Виж, палавото детство, къдрокосото,
от лодката ми маха със ръка.
Животе, в океана ти, в дълбокото
остана тази лодка. И в съня.
Разминахме се с тебе, моя приказност.
Ти още си във оня океан.
И щастието, сякаш неповикано,
е в лодката със моя детски блян.
Сънувам тая лодка в кратки сънища.
Там детството ми, свито в нея, спи.
На тия незабравяни просъници
животът ми до днеска се крепи.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Спросонья
Разошлись с тобою моё счастие
Так живём уже который год
И моё случайное участие
Лишь волну оставил пароход
В океане твоего безбрежия
Лодочка болтается одна
К людям она очень без доверия
И гуляет только по волнам.
Детство моё рыжее кудрявое
С этой лодки машет мне рукой
Жизнь хоть и не выдалась забавою
Эта лодка в сон проникла мой.
Разошлись но счастье ко мне ластится
Твой ещё бушует океан
Докричусь к тебе моя проказница
Волю дам и лодке и мечтам.
Ты приходишь в сны мои короткие
Там где грёзы радужные спят
Этот сон и думы его кроткие
Дух мой я надеюсь укрепят.