Сънят успя, отново победи.
Но болката започна да сънува.
И впрегнала го в своите юзди,
реши, че с него трябва да пътува.
Маршрута явно бе определен.
Кошмарите разбраха, че е друсан.
Тя радваше се, той пък съкрушен,
опитва се да бяга. Ремък скъсан.
Опрени коленете до лицето,
треперещите фибри, мръсно тяло.
И място топло търсят му ръцете,
но гол е. Само болка. Друго няма.
Реве в съня си, иска друга доза,
но сили няма за да се събуди,
забравен в своята ембрионална поза,
нелепо тръгнали си банда луди.
А тя, с неспиращи сълзи безмълвна,
приведена, ограбена, спринцовка само.
Последна доза, няма да си тръгне.
Ще чака за да чуе “Мамо”.
2010-01-13
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Сон победил скорее на беду
Ведь боль уже проникла в сновиденья
Впрягла его в жестокую узду
И погоняет им без сожаленья.
Маршрут её, увы, определён
И кайф накличет чёрную годину
Ей в радость миг когда он сокрушён
И рвёт его земную пуповину.
Поджал колени словно эмбрион
И тело всеми фибрами трепещет
И не найдёт никак покоя он
И боль его безжалостная хлещет.
Нет сил прервать и сон ужасный жжёт
Ревёт и просит дело только в дозе
Забыла банда, помощь не придёт
И он один в такой нелепой позе.
Беда в безостановочных слезах
Пуста спринцовка – зелья нет ни грамма
Последней дозы нет уже в бинтах
Осталось только слышать слово «Мама».