„КОМАРЫ”
Агния Львовна Барто (1906-1981 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КОМАРИ
Сред слънчевата лятна жар
прохлада в парка пиеш,
но тъй напада те комар,
че искаш да се скриеш!
Марина, малката сестра,
комари я налитат.
Те имат зъл комарски нрав,
но тя е упорита!
Разгонва ги с ръце, в простор
кръжат си пак обаче.
Тя вика: „Ах, какъв позор,
нападнаха кърмаче!”
И гледа мама този бой,
как храбрата Марина
отблъсква вражеския рой,
с комари битка има.
Седят си два комара там
на малкия на пръста!
Марина храбро удря – бам –
по дрешката чевръсто!
Урок жесток им даде с кеф –
за да не хапят, значи!
Но ревна с великански рев
изплашеното братче.
Ударения
КОМАРИ
Сред слъ́нчевата ля́тна жа́р
прохла́да в па́рка пи́еш,
но тъ́й напа́да те кома́р,
че и́скаш да се скри́еш!
Мари́на, ма́лката сестра́,
кома́ри я нали́тат.
Те и́мат зъ́л кома́рски нра́в,
но тя́ е упори́та!
Разго́нва ги с ръце́, в просто́р
кръжа́т си па́к оба́че.
Тя ви́ка: „А́х, какъ́в позо́р,
напа́днаха кърма́че!”
И гле́да ма́ма то́зи бо́й,
как хра́брата Мари́на
отблъ́сква вра́жеския ро́й,
с кома́ри би́тка и́ма.
Седя́т си два́ кома́ра та́м
на ма́лкия на пръ́ста!
Мари́на хра́бро у́дря – ба́м –
по дре́шката чевръ́сто!
Уро́к жесто́к им да́де с ке́ф –
за да не ха́пят, зна́чи!
Но ре́вна с велика́нски ре́в
изпла́шеното бра́тче.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Агния Барто
КОМАРЫ
Всех разморило от жары.
В саду сейчас прохлада,
Но так кусают комары,
Что хоть беги из сада!
Марина, младшая сестра,
Воюет с комарами.
Упрямый нрав у комара,
Но у нее упрямей!
Она отгонит их рукой,
Они кружатся снова.
Она кричит: – Позор какой,
Напали на грудного!
И видит мама из окна,
Как храбрая Марина
В саду сражается одна
С отрядом комариным.
Опять сидят два комара
У малыша на пальце!
Марина, храбрая сестра,
Хлоп по одеяльцу!
Она убила комаров –
Забудут, как кусаться!..
Но раздается громкий рев
Испуганного братца.
---------------
Руската поетеса, писателка и сценарист Агния Барто (Агния Львовна Волова/ Барто) е родена на 4/17 февруари 1906 г. в Москва. Едновременно с гимназия завършва балетно училище и хореографска школа (1924 г.). Първите й публикувани стихотворения са от 1924 г. Работи в балетна трупа (1925-1927 г.), като военен кореспондент на в. „Комсомольская правда” (1942 г.), води радиопрограми (1964-1973 г.), литературен редактор и член на редколегии на списания и издателства, телевизионен водещ, обществен деятел. Президент е на Асоциацията на изкуствата и литературата за деца при Обществото за международна дружба. Авторка е на много стихосбирки за деца, сред които „Китайчонок Ван Ли” (1925 г.), „Мишка-воришка” (1925 г.), „Первое мая” (1926 г.), „Братишки” (1928 г.), „Мальчик наоборот” (1934 г.), „Игрушки” (1936 г.), „Снегирь” (1939 г.), „Первоклассница” (1945 г.), „Звенигород” (1947 г.), „Я живу в Москве” (1947 г.), „Веселые стихи” (1948 г.), „Стихи детям” (1949 г.), „За цветами в зимний лес” (1970 г.), „Собрание сочинений” (в 4 тома, 1981 г.) и др., на книги с проза и публицистика като „Найти человека” (1968 г.), „Записки детского поэта” (1976 г.), сценарии за филми като „Подкидыш” (1939 г.), „Слон и верёвочка” (1945 г.), „Алёша Птицын вырабатывает характер” (1953 г.), „Чёрный котёнок” (1954 г.), „10 000 мальчиков” (1961 г.) и др. Носителка е на много държавни и литературни награди. Стиховете й за деца са преведени на 72 езика. Умира на 1 април 1981 г. в Москва.