„ПОСЛЕДНИЙ ИЗВОЗЧИК”
Яков Петрович Овчаренко/ Иван Приблудный (1905-1937 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОСЛЕДНИЯТ ФАЙТОНДЖИЯ
По „Марина рошча” се вие,
край див пущинак е това,
последният жив файтонджия
на мъртва търговка Москва.
Той буди се с изгрева, знае,
че прежни тъми е разкрил,
към тежката власт на трамвая
привикнал и кротко простил.
Модерното го не тормози,
щом нощните кръчми кипят,
щом още е с право да вози
след пир гуляйджии да спят.
Но все пак той чувства, че скоро,
прорязвайки с нощния фар,
династия таксомотори
ще бъде за него гробар.
Той вози на коня си кльощав,
агония скрил и печал,
и гони по „Марина рошча”
файтона си изнемощял.
* Марьина роща (Марина горичка) – район в североизточната част на Москва.
Ударения
ПОСЛЕДНИЯТ ФАЙТОНДЖИЯ
По „Ма́рина ро́шча” се ви́е,
край ди́в пуштина́к е това́,
после́дният жи́в файтонджи́я
на мъ́ртва търго́вка Москва́.
Той бу́ди се с и́згрева, зна́е,
че пре́жни тъми́ е разкри́л,
към те́жката вла́ст на трамва́я
приви́кнал и кро́тко прости́л.
Моде́рното го не тормо́зи,
штом но́штните кръ́чми кипя́т,
штом о́ште е с пра́во да во́зи
след пи́р гуляйджи́и да спя́т.
Но все́ пак той чу́вства, че ско́ро,
проря́звайки с но́штния фа́р,
дина́стия таксомото́ри
ште бъ́де за не́го гроба́р.
Той во́зи на ко́ня си кльо́штав,
аго́ния скри́л и печа́л,
и го́ни по „Ма́рина ро́шча”
файто́на си изнемоштя́л.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Приблудный
ПОСЛЕДНИЙ ИЗВОЗЧИК
В трущобинах Марьиной рощи,
Под крик петуха да совы,
Живёт он, последний извозчик
Усопшей купчихи Москвы.
С рассветом с постели вставая,
Тревожа полночную тьму,
Он к тяжкому игу трамвая
Привык и прощает ему.
Его не смущает отсталость,
Пока не погашен кабак,
Пока его правом осталось
Возить запоздавших гуляк.
Но всё же он чувствует: скоро,
Прорезав полночную тьму,
Династия таксомотора
Могильщиком будет ему.
И скорбный, на лошади тощей,
Стараясь агонию скрыть,
Везёт он из марьиной рощи
Свою одряхлевшую прыть.
1929 г.
---------------
Руският поет Иван Приблудни (Яков Петрович Овчаренко/ Иван Приблудный) е роден на 1/14 декември 1905 г. в с. Безгиново, Екатерининска губерния. На младини работи като пастир, ратай и клоун в пътуващ цирк. От 1922 г. учи във Висшия литературно-художествен институт на Валерий Брюсов и в Ленинградския университет (до 1926 г.). Първото му отпечатано стихотворение е от 1923 г. в сп. „Красная нива”. Придържа се към литературните направления новоселска поезия и социалистически реализъм. Автор е на стихосбирките „Гость из Украины” (спряна от печат, 1923 г.), „Тополь на камне” (1926 г.) и „С добрым утром!” (1931 г.). През 1931 г. е арестуван за негова епиграма за Ворошилов и до 1935 г. е затворен в Астрахан. През 1937 г. е репресиран с обвинение за участие в антисъветска организация, а всъщност за негова поетична пародия на Сталин, на 13 август 1937 г. военна колегия го осъжда на смърт и в същия ден е разстрелян в Москва. През 1956 г. е реабилитиран, а през 1985 г. е приет посмъртно в Съюза на писателите на СССР.
---------------
* (экспромт: Андрей Безмятежный)
Сколько на машине не вози,
Весел пред клиентом, сам в печали,
К „Роще марьиной” помедленней гони,
У Машины ржавые педали.