Мокрее се на спомена морето
сред сушата на сивия живот.
И в него, затаило дъх, момчето
все плува към заветния си брод,
със който днес Мойсей се преповтаря
във времето и в спомена назад.
Морето ми с ръката си разтваря
и детството нахлува на парад:
с две гуменки окъсани, протрити,
със топка, ски, велосипед, шейна,
с хвърчилото – просторът на мечтите,
и с топла вечер в лятна синева,
с филия хляб, във джоба – ситна джанка
и чувството, че този свят е мой
момчешки свят. И светла твоя сянка.
Пулсиращ спомен. Пъстър миг покой…
Мокрее се на спомена морето.
И пак Мойсей разтваря го с ръка –
тъй ден след ден дотичва в мен момчето,
нарамило мечта подир мечта.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Морские воспоминания
Мокрей на свете, если вспомнить море,
На серой суше наши жития
Один мальчишка в нем с волною споря
Стремится прочь уйти небытия.
Проходят дни истории всё те же
И Моисей как много лет назад
И море и река и побережье
И детство выступает на парад.
В изношенных резиновых кроссовках
Шапчонка, санки, мяч, велосипед
Мечты на сердце под его ветровкой
И синий вечер свой роняет цвет.
Кусочек хлеба, с алычой в кармане
И чувство – провидение с тобой
В твой детский мир тебя вернула память
Хоть ненадолго но дала покой
Мокрей на свете если вспомнить море
И Моисей разверз его рукой
И каждый день о детстве разговоры
Мечта моя несётся за мечтой.