„СЕРЕЖЕ ЕСЕНИНУ”
Михаил Александрович Ковалёв/Рюрик Ивнев (1891-1981 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА СЕРЬОЖА ЕСЕНИН
Към светлите къдрици поглед взирам,
като изгонен облак са от рая тих.
Душата на Русия не разбира
нечелият есенинския стих.
Рязански ден на гарата ще срещна:
по пътя, друже, ритъм общ звучи.
Вървиш ти светъл, изморен насреща,
едва прегърбен, с бляснали очи.
В часа, когато в жегата изгубен
денят потъва в сън, нощта теша,
такъв – притихнал, безнадеждно влюбен,
те съзерцава моята душа.
Ударения
НА СЕРЬОЖА ЕСЕНИН
Към све́тлите къдри́ци по́глед взи́рам,
като изго́нен о́блак са от ра́я ти́х.
Душа́та на Руси́я не разби́ра
нече́лият есе́нинския сти́х.
Ряза́нски де́н на га́рата ште сре́штна:
по пъ́тя, дру́же, ри́тъм о́бшт звучи́.
Върви́ш ти све́тъл, изморе́н насре́шта,
едва́ прегъ́рбен, с бля́снали очи́.
В часа́, кога́то в же́гата изгу́бен
деня́т потъ́ва в съ́н, ноштта́ теша́,
такъ́в – прити́хнал, безнаде́ждно влю́бен,
те съзерца́ва мо́ята душа́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Рюрик Ивнев
СЕРЕЖЕ ЕСЕНИНУ
Смотрю на кудри светлые, крутые
Как будто изгнанных из рая облаков.
Тот не поймет живой души России,
Кто не читал есенинских стихов.
Рязанский день я встречу у вокзала:
Мы дальше, друг мой, вместе держим путь.
Вот ты идешь – и светлый и усталый,
Блестя глазами, сгорбленный чуть-чуть.
А в час, когда пыланьем утомленный,
Ложится день, чтоб завтра утром встать,
Тебя таким притихшим и влюбленным
Душа моя хотела б созерцать.
1916 г.
---------------
Руският поет, писател, литературовед и преводач Рюрик Ивнев (Михаил Александрович Ковалёв/Рюрик Ивнев) е роден на 11/23 февруари 1891 г. в грузинската столица Тбилиси. Първите си стихотворения пише през 1904 г., а първата му поетична публикация е в алманах „Студенческий сборник” през 1909 г. Завършва юридическия факултет при Московския университет (1912 г.). От 1912 г. публикува активно в списания и сборници на издателствата „Петербургский глашатай”, „Центрифуга” и „Мезонин поэзии”. Привърженик е на литературните направления футуризъм и имажинизъм. Член е на литературната група на московските футуристи „Мезонин поэзии” (1910 г.), след Октомврийската революция сътрудничи на издания като „Известия ВЦИК”, „Лукоморье”, „Огонек”, „Вершины”, „Биржевые ведомости”, „Гостиница для путешествующих в прекрасном” и др., ръководи Всерусийския съюз на поетите (1921 г.), специален кореспондент е на сп. „Огонёк”, сп. „Эхо” и в. „Известия” (1925-1931 г.), работи във в. „Боец РККА”. Превежда поезия от фарси. Автор е на стихосбирките „Пламя пышет” (1913 г.), „У Пяти углов” (1913 г.), „Самосожжение” (в 3 тома, 1913-1915 г.), „Золото смерти” (1916 г.), „Самосожжение” (1917 г.), „Солнце во гробе” (1921 г.), „Осада монастыря” (1925 г.), „Избранные стихи” (1965 г.), „Память и время” (1969 г.), „Избранные стихотворения” (1974 г.), „Часы и голоса. Стихи, воспоминания” (1978 г.), „Тёплые листья” (1978 г.) и др., на романите „Юность” (1912 г.), „Несчастный ангел” (1917 г.), „Любовь без любви” (1925 г.), „Открытый дом” (1927 г.) и „Герой романа” (1928 г.), на книги с мемоарна проза като „Четыре выстрела в Есенина, Кусикова, Мариенгофа, Шершеневича” (1921 г.) и др. Умира на 19 февруари 1981 г. в Москва.