„ПОД НЕИСТОВЫМ ГНЕТОМ РЕЖИМА...”
Григорий Николаевич Антонов (р. 1925 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОД ЖЕСТОКИЯ ГНЕТ НА РЕЖИМА
Под жестокия гнет на режима
задполярният студ ме заплю,
ще изкарам ли дългата зима
в този снежен кошмар Халмер-Ю?
Знам, не ви е до моите грижи
ни на теб, ни на друг. Се ла ви!
Дни безкрайни незнайно се движат,
любовта притъмня и се сви.
Мойте флагове клюмват в тревога
над останки от блян и мечти
и криле уморени не могат
да ми върнат свети висоти.
Няма Бог, ни проблясъци звездни
в небосвода пустеещ и див.
Ти изгуби се нейде, изчезна,
мой единствен мил спомен щастлив.
След безсмислена лагерна драма
любовта си сънувам едва,
но за нея на другите няма
да разкажа. Какви ти слова!
Нищо, само илюзии гузни,
прежна радост в живота ми лют.
И напускат последните музи
моя беден безгрешен приют.
Дни, години в каторга омразна
леденеят сърцето ми тук...
Пуст живот, той бутилка е празна,
ала как да го хвърлиш в боклук!
Сред зигзагите страшни на ада
ще премина, окови разбил,
ала трябва с безбрежна отрада
да ме чакаш сред спомена мил.
* Халмер-Ю – бивше селище, град-призрак в Република Коми. В превод от ненецки означава „Мъртва река”, „Река в долината на смъртта”; местните еленовъди почитат района като свещен. Наблизо има въглищен басейн, обработван в средата на ХХ в. от затворници в лагери на ГУЛАГ. През 2005 г. последните жители са изселени и изоставеният град е доразрушен с обстрел от стратегически бомбардировачи „Ту-160”.
Ударения
ПОД ЖЕСТОКИЯ ГНЕТ НА РЕЖИМА
Под жесто́кия гне́т на режи́ма
задполя́рният сту́д ме заплю́,
ште изка́рам ли дъ́лгата зи́ма
в то́зи сне́жен кошма́р Ха́лмер-Ю́?
Зна́м, не ви́ е до мо́ите гри́жи
ни на те́б, ни на дру́г. Се́ ла ви́!
Дни́ безкра́йни незна́йно се дви́жат,
любовта́ притъмня́ и се сви́.
Мо́йте фла́гове клю́мват в трево́га
над оста́нки от бля́н и мечти́
и криле́ уморе́ни не мо́гат
да ми въ́рнат свети́ висоти́.
Ня́ма Бо́г, ни пробля́съци зве́здни
в небосво́да пусте́ешт и ди́в.
Ти изгу́би се не́йде, изче́зна,
мо́й еди́нствен мил спо́мен штастли́в.
След безсми́слена ла́герна дра́ма
любовта́ си съну́вам едва́,
но за не́я на дру́гите ня́ма
да разка́жа. Какви́ ти слова́!
Ни́што, са́мо илю́зии гу́зни,
пре́жна ра́дост в живо́та ми лю́т.
И напу́скат после́дните му́зи
мо́я бе́ден безгре́шен прию́т.
Дни́, годи́ни в като́рга омра́зна
ледене́ят сърце́то ми ту́к...
Пу́ст живо́т, той бути́лка е пра́зна,
ала ка́к да го хвъ́рлиш в боклу́к!
Сред зигза́гите стра́шни на а́да
ште преми́на, око́ви разби́л,
ала тря́бва с безбре́жна отра́да
да ме ча́каш сред спо́мена ми́л.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Григорий Антонов
ПОД НЕИСТОВЫМ ГНЕТОМ РЕЖИМА...
Под неистовым гнетом режима
В заполярном холодном краю
Дотяну ли я долгую зиму
В бесконечных снегах Хальмер-Ю?
До меня никакого нет дела
Ни тебе, ни друзьям. Се ла ви!
И во мне без тебя потускнело
Золотое смятенъе любви.
Мои флаги поникли бессильно
Над останками грез и мечты,
И мои утомленные крылья
Мне не могут вернуть высоты.
Нет ни Бога, ни проблеска света
В небесах опустевших моих.
Затерялся упущенный где-то
Мой счастливый единственный миг.
Мне в бессмысленной лагерной драме
Снятся светлые сны и любовь,
Но о ней никакими словами
Не расскажешь. И нет таких слов!
Ничего, кроме горьких иллюзий,
Не удержишь из прошлых минут.
Покидают последние музы
Мой убогий безгрешный приют.
Дни и годы мучительной ссылки
Протекают сквозь сердце мое...
Жизнь пуста, как пустая 6утылка,
Но не выбросишь в мусор ее!
Все зигзаги кромешного ада
Я пройду, кандалами звеня,
Только мне обязательно надо,
Чтобы ты ожидала меня.
1952 г.
---------------
Григори Антонов (Григорий Николаевич Антонов) е роден през 1925 г. в Краснодарския край. Участник е във Великата отечествена война. След войната учи в Грозненския държавен нефтен университет. През 1951 г. е арестуван и прекарва 4 години в лагерите на ГУЛАГ в Крайния север. След реабилитацията му завършва следването си и работи в предприятия на химическата промишленост. Живее във Волгоград.