„ПЕСКИ”
Борис Николаевич Волков (1894-1954 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЯСЪЦИ
От години, когато със секира нефритна
се сражавали люде в мрачна пещерна бран,
кръв, геройски пролята, с аромат е обвита
от кадящата вяра в непознатото там.
Може би е разтворен сред потъпкана пепел
стон на техните майки, важен древен завет!
Може би тези хора в пещерите са слепи
или с тях сме на дъно на бездънно море.
В много песни изпяти гробни бардове вкарват
времената, когато пръв е вдигнат топор.
Кой ще види земята с минали милиарди,
гдето думи насищат безпределен простор?
И след тебе народът, векове, ери, драми
могат в общия пясък да изтрият следа,
за героите, както за предците ни, няма
нищо те да узнаят. Нищо. Никога. Да.
Ударения
ПЯСЪЦИ
От годи́ни, кога́то със секи́ра нефри́тна
се сража́вали лю́де в мра́чна пе́штерна бра́н,
кръ́в, геро́йски проля́та, с арома́т е обви́та
от кадя́штата вя́ра в непозна́тото та́м.
Мо́же би́ е разтво́рен сред потъ́пкана пе́пел
сто́н на те́хните ма́йки, ва́жен дре́вен заве́т!
Мо́же би́ те́зи хо́ра в пештери́те са сле́пи
или с тя́х сме на дъ́но на бездъ́нно море́.
В мно́го пе́сни изпя́ти гро́бни ба́рдове вка́рват
времена́та, кога́то пръ́в е вди́гнат топо́р.
Ко́й ште ви́ди земя́та с ми́нали милиа́рди,
где́то ду́ми наси́штат безпреде́лен просто́р?
И след те́бе наро́дът, векове́, е́ри, дра́ми
мо́гат в о́бштия пя́сък да изтри́ят следа́,
за геро́ите, ка́кто за предци́те ни, ня́ма
ни́што те́ да узна́ят. Ни́што. Ни́кога. Да́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Волков
ПЕСКИ
С тех времён, когда люди топором из нефрита
Убивали, сражаясь, в тьме зловонных пещер,
Смерть героев далёких была так же повита
Ароматом курений нам неведомых вер.
Может быть, в тонком слое попираемой пыли –
Их заветные мысли, стоны их матерей!
Может быть, эти люди никогда здесь не жили
Или ныне на дне мы их бездонных морей.
Много песен пропели на могильниках барды
С той поры, когда поднят был впервые топор.
Кто проникнет в былое, где прошли миллиарды,
Где словами насыщен беспредельный простор?
Так и ты, и народ твой, и столетья, и эры
Могут в общем движеньи промелькнуть без следа,
И о павших героях, как о людях пещеры,
Ничего не узнают. Ничего. Никогда.
---------------
Руският поет, преводач и журналист Борис Волков (Борис Николаевич Волков) е роден на 17/30 май 1894 г. в гр. Екатеринослав, днес Днепропетровск. Учи в юридическия факултет на Московския университет (1912-1915 г.). Публикува поезия от 1915 г. Доброволец е в Първата световна война и в Гражданската война. През 1919 г. емигрира от Русия и живее в Монголия, Иран, Япония, Китай и Германия, а от 1923 г. се установява в САЩ. Преподава руски език във военното училище в Монтерей, занимава се с журналистика, превежда поезия, участва в организацията на Руския център и на Музея на руската култура в Сан Франциско (1940 г.). Печата в издания на руската емиграция като „Рубеж”, „Феникс”, „Вольная Сибирь”, „Москва”, „Русские записки”, „Возрождение” и др. и в колективни поетични сборници като „Дымный след”, „Калифорнийский сборник”, „Земля Колумба” и „У золотых ворот”. Автор е на непубликуван автобиографичен роман и на стихосбирката „В пыли чужих дорог” (1934 г.). Умира на 9 юни 1954 г. след автомобилна катастрофа в Сан Франциско, САЩ.