Онази стълбица позната отдавна изкачих я аз.
И слизам бавно на земята със поглед чист към всички вас.
Животът ми върви надолу. Изтича – чаша със коняк.
На твърдата земя поболо, зрънцЕ пшеница съм, под сняг.
До вчера бях дърво високо и всички спирахте при мен.
Копаехте край мен дълбоко, поливахте ме всеки ден.
Под сянката ми пихте бира, от дъжд се криехте студен.
Таквоз дърво не се намира. Какво дърво! Какъв кретен!
А днес съм... стръкче от пшеница. Самотно. Птичка ме пося.
Ще купя пъстра броеница. И топчетата ще броя.
Пък вий... правете си банкети под ново кичесто дърво.
За хляб обаче след мезето – пшеница трябва. И брашно.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Колосок пшеничный
По старой лестнице скрипучей поднялся я на небеса
Потом спустился в мир безгрешный и мне вам хочется сказать
Жизнь опускается всё ниже и убывает как коньяк
Я как зерно пшеницы рыжей под снегом брошен на полях
Вчера я был могучим древом давал кому-то жизнь и тень
И поливал меня, лелеял хозяин каждый Божий день.
В тени приятно выпить пива, укрыться летом от дождин
Но впрочем, крайне некрасиво, какое дерево - кретин!
Я идинокий колосочек, меня посеял воробей
Пойду на бусы и веночек всего значительно скорей.
Ктому ж на свадьбах и банкетах должны присутствовать хлеба
Я вас прошу покуда лето мукой наполнить погреба.