„ВЕСНОЮ ХОЧЕТСЯ ПОГОВОРИТЬ...”
Борис Григорьевич Закович (1907-1995 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДА ПОГОВОРИМЕ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА
Да поговориме през пролетта
за нещо синьо и отдалечено
извън града, да се простим с мита,
че любовта е скучна и студена.
С различни думи за небесен знак
е приказката ни вежлива, вяла.
Душата пуста е сред студ и мрак,
душата наша, празна след раздяла.
От тази вечна синя тайна влог...
Така да бъде: С теб е Бог.
Ударения
ДА ПОГОВОРИМЕ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА
Да погово́риме през пролетта́
за не́што си́ньо и отдалече́но
извъ́н града́, да се прости́м с мита́,
че любовта́ е ску́чна и студе́на.
С разли́чни ду́ми за небе́сен зна́к
е при́казката ни вежли́ва, вя́ла.
Душа́та пу́ста е сред сту́д и мра́к,
душа́та на́ша, пра́зна след раздя́ла.
От та́зи ве́чна си́ня та́йна вло́г...
Така́ да бъ́де: С те́б е Бо́г.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Закович
ВЕСНОЮ ХОЧЕТСЯ ПОГОВОРИТЬ...
Весною хочется поговорить
О чем-то голубом и отдаленном,
Уехать за город и позабыть,
Что скучно жить, что холодно влюбленным.
И что по разному о небесах
Все эти вежливые разговоры.
Пустой душе ведь холодно впотьмах,
Душе пустой от расставаний скорых.
От этой вечной тайны голубой…
Но так и быть: Господь с тобой.
---------------
Руският поет Борис Закович (Борис Григорьевич Закович) е роден на 8/20 ноември 1907 г. в Москва. През 1920 г. семейството му емигрира в Латвия, а от 1923 г. живее във Франция. Първите му поетични публикации са от 1930 г. Член е на литературните кръгове „Кочевье” (1929-1931 г.) и „Зеленая лампа” (1932 г.), на Съюза на младите поети и писатели (1931-1938 г.) и на Обединението на руските писатели във Франция (1945 г.), взима активно участие в литературния живот на руската общност, публикува активно в емигрантски списания като „Числа”, „Круг”, „Сборник стихов”, „Русские записки”, „Журнал содружества” и в антологии на чуждестранната руска поезия като „Якорь” (1936 г.), „Эстафета” (1948 г.), „На Западе” (1953 г.), „Встреча” (1990 г.) и др. Главен редактор е на в. „Руский патриот” (1944-1945 г.), издател и редактор е на поетичния сборник „Встреча” (1945 г.). Автор е на стихосбирката „Дождь идет над Сеной” (1984 г.). Умира през 1995 г. в Париж.