„МНЕ ВСПОМНИЛАСЬ СЛАВНАЯ ПЕСНЯ ОДНА...”
Клавдия Лукьяновна Черкашина (р. 1925 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРИПОМНЯМ СИ ПАМЕТНА ПЕСЕН ЕДНА
Припомням си паметна песен една:
„Сърцето затупка тревожно...”,
любима единствена родна страна,
без теб да живеем не можем.
Застигна ни робската участ сред плен:
труд тежък, обиди и зверства...
С ненавист в душите си да пометем
фашистките изроди мерзки.
Фашистите сринаха детство и дом,
убиха сестри, майки, братя.
О, с огън и жупел на Дойчланд погром
проклятия нека изпрати!
В полята ни китни войната димя,
села и градчета обиди;
красива любима свещена земя,
нима няма пак да те видим?
Ний гинем и мрем от жестока тъга,
но вярваме, чувстваме, знаем:
народът победно се вдига сега –
победата страстно желаем!
Ударения
ПРИПОМНЯМ СИ ПАМЕТНА ПЕСЕН ЕДНА
Припо́мням си па́метна пе́сен една́:
„Сърце́то зату́пка трево́жно...”,
люби́ма еди́нствена ро́дна страна́,
без те́б да живе́ем не мо́жем.
Засти́гна ни ро́бската у́част сред пле́н:
труд те́жък, оби́ди и зве́рства...
С нена́вист в души́те си да помете́м
фаши́стките и́зроди ме́рзки.
Фаши́стите сри́наха де́тство и до́м,
уби́ха сестри́, ма́йки, бра́тя.
О, с о́гън и жу́пел на До́йчланд погро́м
прокля́тия не́ка изпра́ти!
В поля́та ни ки́тни война́та димя́,
села́ и градче́та оби́ди;
краси́ва люби́ма свеште́на земя́,
нима́ ня́ма па́к да те ви́дим?
Ний ги́нем и мре́м от жесто́ка тъга́,
но вя́рваме, чу́встваме, зна́ем:
наро́дът побе́дно се вди́га сега́ –
побе́дата стра́стно жела́ем!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Клавдия Черкашина
МНЕ ВСПОМНИЛАСЬ СЛАВНАЯ ПЕСНЯ ОДНА...
Мне вспомнилась славная песня одна,
„И сердце забилось тревожно”,
Любимая наша, родная страна,
Нам жить без тебя невозможно.
О, как надоела нам рабская жизнь:
Труд тяжкий, одни оскорбленья...
Мы так ненавидим германский фашизм,
И рабство, и плен униженья.
Фашисты сожгли наше детство и дом,
Убили сестер, мам и братьев.
Так пусть же пылает и Дойчланд огнем
Побольше ей бомб и проклятий!
Далеко раздольные наши поля,
Деревни, поселки и села,
Неужто, священная наша земля,
Тебя не увидеть нам боле?
Мы гибнем и мрем от тоски и работ,
Но верим мы, чувствуем, знаем:
В войне победит наш советский народ
И страстно Победы желаем!
1942 г.
---------------
Руската поетеса Клавдия Черкашина (Клавдия Лукьяновна Черкашина) е родена през 1925 г. в Белорусия. През 1942 г., по време на фашистката окупация през Втората световна война, баща й е убит от немците като ятак на партизаните и тя е изпратена в лагер за военопленници в Щутгарт, а през 1943 г. е затворена в концлагера Равенсбрюк. След войната учи в Минския институт за физкултура и спорт. През 1949 г. в Минск е осъдена на 10 години с обвинение, че е американска шпионка, и е изпратена в лагери на ГУЛАГ в Игарк и Норилск. Освободена е през 1954 г., а през 1974 г. е реабилитирана. Известно време работи в Норилския драматичен театър. Рядко публикува стихове в периодичния печат, няма издадена стихосбирка. От 1976 г. живее в Тулска област.