Николай Дялков - Пак ще ми отива, перевод

Доктор Эф
Нареса върволиците си времето
и сплете от живота ми къдрици.
Крака ми дръпна властно то от стремето
и хвърли ме на жалките лаици.

Аз скромен съм, но имам чест за пазене –
и тихите си имаме достойнство.
И мразя във живота всяко лазене –
настръхва в мене цялото ми войнство...

Виж, време, остави на мен живота ми,
сред тоя фалш, без капка перспектива –
ще любя, ще обичам насред злото ти.
И стогодишен – пак ще ми отива.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Опять мне к лицу

Летят времена мои вереницами
И в кудри сплетает всю мою жизнь
И ноги не в силах куда-то стремиться
Одна лишь дорога податься в «бомжи».

Я скромен но честь соблюду и имею
И много достоинств хороших ещё
И ненавижу воров и злодеев
Тех кому люди совсем ни почём.

Я же живу совсем по-другому
Без перспективы, но Слава Творцу
Любить вопреки буду времени злому
Даже столетнему это к лицу