„КАКОЙ ВЕСЁЛЫЙ, ЛЁГКИЙ НЕБОСВОД...”
Василий Фёдорович Наседкин (1895-1938 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАКЪВ Е ВЕСЕЛ НЕБОСВОДЪТ, СВЕЖ
Какъв е весел небосводът, свеж!
Сред облачета чувства, мисли. Ето,
аз час и нещо гледам ги с копнеж
и скривам сенките им в редовете.
Ударения
КАКЪВ Е ВЕСЕЛ НЕБОСВОДЪТ, СВЕЖ
Какъ́в е ве́сел небосво́дът, све́ж!
Сред о́блачета чу́вства, ми́сли. Е́то,
аз ч́ас и не́што гле́дам ги с копне́ж
и скри́вам се́нките им в редове́те.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Василий Наседкин
КАКОЙ ВЕСЁЛЫЙ, ЛЁГКИЙ НЕБОСВОД...
Какой весёлый, лёгкий небосвод!
Уносят тучки помыслы и сроки.
Я час, другой смотрю туда и вот
Поймал их тень и спрятал в эти строки.
1931 г.
---------------
Руският поет и мемоарист Василий Наседкин (Василий Фёдорович Наседкин) е роден на 1/13 януари 1895 г. в с. Веровка, Уфимска губерния. Учи във физико-математическия факултет на Московския университет (1914 г.) и в московския университет „А. Шанявский” (1915 г.). Първите му публикувани стихотворения са от 1919 г. във в. „Правда”. През годините на Гражданската война е комисар в Червената армия, активен поддръжник е на болшевиките в Москва, в периода 1920-1923 г. се бори срещу басмачеството в Туркестан. През 1923 г. постъпва във Висшия литературно-художествен институт „В. Брюсов”. Сътрудничи на сп. „Красная новь”, превежда поезия, работи като редактор в сп. „Колхозник” и сп. „Город и деревня”, член е на литературната група „Перевал”. След 1923 г. печата поезия в централните литературни списания и алманаси. Автор е на мемоарната книга „Последний год Есенина” (1927 г.) и на стихосбирките „Тёплый говор” (1927 г.), „Ветер с поля” (1931 г.) и „Стихи, 1922-1932” (1933 г.). През 1937 г. е арестуван с обвинение, че принадлежи към литературна група, подготвяща атентат срещу Сталин, и на 15 март 1938 г. е разстрелян в Москва. Реабилитиран е през 1956 г.