Възможно ли е някога така –
без нищичко – за съвест да забравя,
да махна овдовяло със ръка,
на лук не ял за миг да се направя?
Не знам това. Но вечер ме гризе,
когато съвестта ми денем дреме.
Дали за тоя свят съм демоде?
Но друг да бъда – вече нямам време.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Нет времени
Вполне возможно стал я забывать
Секретов много я от вас не скрою
Лучок стал много чаще потреблять
Хватал его бессовестный рукою.
И как мне быть? тоска меня грызёт
И ем покуда совесть моя дремлет
Да старомоден. Да, увы не тот
Но быть другим не позволяет время.