„АНДРЕЮ БЕЛОМУ”
Павел Александрович Флоренский (1882-1937 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА АНДРЕЙ БЕЛИЙ
Изведнъж ме увлече ти с огън свещен!
И вълни песнопения ляха...
Хризолитов поток си струеше край мен,
златовати змийчета искряха.
Течно злато събрал, заблестя океан,
с огнелъхи дантели изписан.
Като стълб извисеният синкав тамян
в тъмносиния въздух втвърди се.
Ударения
НА АНДРЕЙ БЕЛИЙ
Изведнъ́ж ме увле́че ти с о́гън свеште́н!
И вълни́ песнопе́ния ля́ха...
Хризоли́тов пото́к си струе́ше край ме́н,
златова́ти змийче́та искря́ха.
Те́чно зла́то събра́л, заблестя́ океа́н,
с огнелъ́хи данте́ли изпи́сан.
Като стъ́лб извисе́ният си́нкав тамя́н
в тъмноси́ния въ́здух втвърди́ се.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Павел Флоренский
АНДРЕЮ БЕЛОМУ
Ты священным огнём меня разом увлёк! –
песнопения волны носились...
Хризолитовых струй всюду виделся ток,
золотистые змейки искрились.
Жидким золотом вдруг засверкал океан –
огневеющим кружевом линий.
Потянулся столбом голубой фимиам
и в эфир отвердел тёмно-синий...
1904 г.
---------------
Руският поет, учен, религиозен философ и богослов Павел Флоренски (Павел Александрович Флоренский) е роден на 9/22 януари 1882 г. в гр. Евлах, Елизаветполска губерния, Азербайджан. Завършва математическия факултет на Московския университет (1904 г.) и Московската духовна академия (1908 г.), след което преподава философски дисциплини (до 1919 г.). Интересува се от философия, математика, електротехника, религия, изкуство и фолклор. Публикува поезия и духовна есеистика в издания като „Новый путь” и „Весы”. През 1911 г. получава свещенически сан. От 1912 до 1917 г. е редактор на сп. „Богословский вестник”. След 1921 г. работи в системата на енергетиката и електрификацията, прави научни открития и публикува монография за диелектриците (1924 г.), развива активна дейност в областите изкуствознание и музейно дело, член е на Комисията по охрана на паметниците на културата и старините, пише статии за древноруското изкуство. Автор е на стихосбирката „В вечной лазури” (1907 г.) и на трактатите „Космологические антиномии Канта” (1909 г.), „Столп и утверждение истины” (1914 г.), „Смысл идеализма” (1914 г.), „Не восхищение непщева” (1915 г.), „Около Хомякова” (1916 г.), „Первые шаги философии” (1917 г.), „Очерки философии культа” (1918 г.), „Иконостас” (1918 г.) и „Мнимости в геометрии” (1922 г.). През 1928 г. е интерниран за няколко месеца в Нижни Новгород, а през 1933 г. е осъден на 10 години и е затворен в Соловецкия лагер на ГУЛАГ. На 25 ноември 1937 г. т.нар. тройка на НКВД от Ленинградска област го осъжда на смърт и на 8 декември 1937 г. е разстрелян. През 1958 г. е реабилитиран.