Умората крещи. И в мене всичко вие.
И целият съм болно слепоочие.
И пулс съм. И очи. Тревога в мене бие.
Защо, звезди, така сте ме нарочили?
И въздухът трепти. Умира тишината,
убита от стремежа. И от хората.
А аз се виждам сам. И в сянка непозната,
увиснала в снагата на умората.
Та аз току налях. И чашата е пълна.
И с две ръце прегърнах враговете си.
На всекиго простих… Животът ми е мълния.
Просветна. И се струпа във нозете ми.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Жизнь моя молния
Кряхчу усталый, воет всё во мне
И поражён я больно слепотою
Я пульс. Глаза. В тревоге и огне
Я в звёздный путь отправился судьбою
Трепещет воздух гинет тишина
Интригами убитая людскими
Я тень свою несчастный не узнал
Между такими же обвисшими другими.
Налил я чаши полные вина
Обнял врагов, а их имел довольно я
Простил им всё от сердца и сполна
Что наша жизнь – одно мгновенье. Молния!