„ОСЕННИЙ ПАРК”
Нонна Менделевна Слепакова (1936-1998 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЕСЕНЕН ПАРК
Алеите наши са пусти, пеша
ни говор ни стряска, ни здрачът ни плаши.
На гръб отмалели душици ний влачим
и тайно гордеем се: тежка душа!
И всеки е есен в ума си събрал,
но заедно щом сме, усещаме двойно
четирсетгодишно природно достойнство,
втвърдило към зимата идваща жал.
Виж, скелет на дъб, обгоряла така
с чугунена структура сила вековна,
ръждата натрупана – спомен за огън –
сега шумолее под наште крака.
Наясно сме с края на нашия път.
Ний мръзнем, но още е топло в душата,
в тъмата наричаме злато ръждата,
по бузите младост припалва студът.
Ударения
ЕСЕНЕН ПАРК
Але́ите на́ши са пу́сти, пеша́
ни го́вор ни стря́ска, ни здра́чът ни пла́ши.
На гръ́б отмале́ли души́ци ний вла́чим
и та́йно горде́ем се: те́жка душа́!
И все́ки е е́сен в ума́ си събра́л,
но за́едно што́м сме, усе́штаме дво́йно
чети́рсетгоди́шно приро́дно досто́йнство,
втвърди́ло към зи́мата и́двашта жа́л.
Виж, ске́лет на дъ́б, обгоря́ла така́
с чугу́нена стру́ктура си́ла веко́вна,
ръжда́та натру́пана – спо́мен за о́гън –
сега́ шумоле́е под на́ште крака́.
Ная́сно сме с кра́я на на́шия пъ́т.
Ний мръ́знем, но о́ште е то́пло в душа́та,
в тъма́та нари́чаме зла́то ръжда́та,
по бу́зите мла́дост припа́лва студъ́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Нонна Слепакова
ОСЕННИЙ ПАРК
С тобой на пустынном просторе аллей
Болтать не боюсь и молчанья не трушу.
Мы оба, таща на горбу свою душу,
Гордимся тайком: а моя тяжелей!
По осени каждый себе на уме.
Но коли мы вместе, нам вдвое заметней
Природы достоинство сорокалетней,
Уже отвердевшей навстречу зиме.
Взгляни, обнаженного дуба каркас
Чернеет чугунною силой строенья,
А пышная ржавчина – память горенья –
Тихонько шуршит под ногами у нас.
Нам тоже известно, что нам предстоит.
Мы зябнем, но все-таки не прозябаем,
И ржавчину золотом мы называем,
И холод нам юностью щеки палит.
1976 г.
---------------
Руската поетеса, писателка, драматург и преводач Нона Слепакова (Нонна Менделевна Слепакова) е родена на 31 октомври 1936 г. в Ленинград. Пише стихове от детските си години. Завършва Ленинградския държавен библиотечен институт (1958 г.). Работи в печатница „Печатный Двор”. Първите й публикувани стихотворения са от 1961 г. Превежда творчеството на английски и американски поети. Член е на Съюза на писателите на СССР (1968 г.). Авторка е на стихосбирките „Кабутта” (1962 г.), „Первый день” (1967 г.), „Зверюга” (1973 г.), „Освобождение снегиря” (1978 г.), „Петроградская сторона” (1985 г.), „Лампа” (1992 г.), „Очередь” (1996 г.), „Полоса отчуждения” (1998 г.), на книги и пиеси за деца, сред които „Кошка, которая гуляла сама по себе” (1969 г.), „Как образуется улица” (1969 г.); „Весеннее воскресенье” (1982 г.), „Тридцатое апреля” (1986 г.), на романа „Лиловые люпины, или дым без огня” (1997 г.) и др. Умира на 12 август 1998 г. в Санкт Петербург.