Подранила си, знаеш ли? Много избърза.
Още зимно просвирва ми леден кавал.
И светът ми е свит, и без Лято – премръзнал.
А дали пък за Пролет не съм закъснял?
Подранила си, знаеш ли? Страшно ме кефиш!
Как разголена, млада поклащаш снага
сред премръзнали кучета, скрила във шепи
тази моя забравена, стара мечта.
Подранила си, знаеш ли? Не! Не си тръгвай!
Обладай ме във парка сред преспи от сняг!
От косата си лятното слънце развързвай –
поведи ме със него към пролетен бряг!
Подранила си, знаеш ли, моя надеждо?
Но защо ли към тебе съм винаги взрян?
И макар да изглежда, че няма надежда,
обладай ме пред всички – без дъх и без свян!
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Безнадеждие
Не поторопилась ли ты? Поторопилась
Ещё колокол зимний мой не отзвучал
Мир свернулся в клубок –ему лето приснилось
Неужели весну я опять прозевал.
Не поторопилась ли..? Знаешь, мне страшно
Голое юное тело твоё неспроста
Сам продрог словно пёс, но согреть его важно
Моя вера надежда любовь и мечта
Поторопилась…? Может быть лучше остаться
Обладай мною прямо на белом снегу
Пусть лучи в твоих косах на солнце искрятся
Покажи мне весну, без неё не могу.
Поторопилась ли? Впрочем так было и прежде
Я влюблён бесконечно в тебя навсегда
И пока ещё теплится где-то надежда
Обладай мной бессовестно и без стыда.