„ТЮРЕМНЫЙ ВАЛЬС”
Анна Сафонова Васильевна Книпер-Тимирёва (1893-1975 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗАТВОРНИЧЕСКИ ВАЛС
Дни пълзят, ала седмици тичат
и отново дочуваме ний –
капки шушнещи вече се стичат,
зима мека към края клони.
През щита на прозореца дреме
знак за пролетна ведрина,
розовее лъч, отразен е
от висока преградна стена.
Наблюдавай се много строго,
слух заключвай, закривай взор,
пролетта с безпричинна тревога
да не стигне до твоя затвор.
Ударения
ЗАТВОРНИЧЕСКИ ВАЛС
Дни пълзя́т, ала се́дмици ти́чат
и отно́во дочу́ваме ни́й –
ка́пки шу́шнещи ве́че се сти́чат,
зи́ма ме́ка към кра́я клони́.
През штита́ на прозо́реца дре́ме
зна́к за про́летна ведрина́,
розове́е лъч, отразе́н е
от висо́ка прегра́дна стена́.
Наблюда́вай се мно́го стро́го,
слу́х заклю́чвай, закри́вай взо́р,
пролетта́ с безпричи́нна трево́га
да не сти́гне до тво́я затво́р.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анна Книпер-Тимирёва
ТЮРЕМНЫЙ ВАЛЬС
Дни ползут, но летят недели,
И вот уж снова слушаем мы
Легкий шелест и плеск капели
На исходе сиротской зимы.
Иногда на откосе оконном,
Первый знак идущей весны,
Розовеет луч, отраженный
От высокой кирпичной стены.
Ну, следи за собою строго,
Слух замкни, затворись во тьму,
Чтоб напрасной весны тревога
Не нашла дороги в тюрьму.
---------------
Руската поетеса и преводачка Ана Книпер-Тимирьова (Анна Сафонова Васильевна Книпер/ Тимирёва) е родена на 18 юли 1893 г. в гр. Кисловодск. Има гимназиално образование, учи рисуване и живопис в курсовете на С. Зайденберг (1911 г.). Превежда свободно от и на френски и немски език. До 1920 г. е жена на адмирал Колчак. За първи път влиза в ареста през 1920 г., през 1921 г. е обвинена в контрареволюционна дейност и лежи в затворите на Иркутск и Новониколаевск, а през 1922 г. е в Бухтирския затвор в Москва. През 1925 г. отново е осъдена и интернирана в Тарус. През 1935 г. е арестувана за пети път и е изпратена в Забайкалския лагер, през 1938 г. синът й Володя е осъден на смърт и разстрелян, а тя е осъдена на 8 години и през 1939 г. е изпратена в лагерите на Караганда. През 1949 г. отново е арестувана и до 1954 г. е заточена в Ярославл и в лагерите на Енисейск. В краткото време между арестите работи като преводач, библиотекар, детски възпитател, картограф и декоратор. Реабилитирана е през 1960 г. Умира на 31 януари 1975 г. в Москва. Няма публикации, книга с нейни стихове и спомени – „Не ненавидеть, но любить”, излиза чак през 2003 г.