„ОТКРОЮ ШКАФ...”
Владимир Григорьевич Гордейчев (1930-1995 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТВАРЯМ ШКАФА
Отварям шкафа с книги (прах събрал) –
и в стаята просторът се разгръща,
като лавина снежна бял воал
поглъща устремно мъглата вкъщи.
Сърцето и умът четат в захлас
явили се в блажено озарение
подбрани книги, том след том пред нас,
въвеждащи ни в друго измерение.
Разлиствам с тези стари книги свят,
със стихове обичани изпъстрен,
и смъртен в тленния всемир край тях,
душата на безсмъртието чувствам.
С вас ценности непреходни разбрах,
благодаря, наставници-поети!
Аз проясних се, вашите завети
от младини стократно преживях!
Лирическото „аз” ще прозвучи,
ако душата ни не е за продан.
Гальовно томовете ще пребродя
едва ли не със сълзи на очи.
С поезията щом делиш властта,
на мъдростта житейска си подвластен,
не ще открадне никой на света
на словото безценното богатство.
Ударения
ОТВАРЯМ ШКАФА
Отва́рям шка́фа с кни́ги (пра́х събра́л) –
и в ста́ята просто́рът се разгръ́шта,
като лави́на сне́жна бя́л воа́л
поглъ́шта у́стремно мъгла́та вкъ́шти.
Сърце́то и умъ́т чета́т в захла́с
яви́ли се в блаже́но озаре́ние
подбра́ни кни́ги, то́м след то́м пред на́с,
въве́ждашти ни в дру́го измере́ние.
Разли́ствам с те́зи ста́ри кни́ги свя́т,
със сти́хове оби́чани изпъ́стрен,
и смъ́ртен в тле́нния всеми́р край тя́х,
душа́та на безсмъ́ртието чу́вствам.
С вас це́нности непре́ходни разбра́х,
благодаря́, наста́вници-пое́ти!
Аз проясни́х се, ва́шите заве́ти
от младини́ стокра́тно преживя́х!
Лири́ческото „а́з” ште прозвучи́,
ако душа́та ни не е́ за про́дан.
Гальо́вно то́мовете ште пребро́дя
едва́ ли не́ със съ́лзи на очи́.
С пое́зията што́м дели́ш властта́,
на мъдростта́ жите́йска си подвла́стен,
не ште́ откра́дне ни́кой на света́
на сло́вото безце́нното бога́тство.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Гордейчев
ОТКРОЮ ШКАФ...
Открою шкаф (давно не открывал) –
и в комнате прибавится простора,
как будто снега белого обвал,
раздвинув мглу, раздастся из-за створок.
Усладою для сердца и ума
появятся в обычном озаренье
отборных книг волшебные тома,
вводящие в иное измеренье.
Листаю вновь страницы старых книг,
заполненных любимыми стихами,
и, смертный в бренном мире, возле них
я чувствую бессмертия дыханье.
За ценности вне выгод и нажив
спасибо вам, наставники поэты!
Сам светел я, не ваши ли заветы
со младости стократ сопережив?
Тот знает толк в лирических азах,
кто мир души растил не на продажу.
Вот почему тома иные глажу
едва не со слезами на глазах.
Поэзии изведавшему власть
легко на мудрость жизни полагаться,
и никому на свете не украсть
его неоценимого 6oгатства.
1971 г.
---------------
Руският поет и преводач Владимир Гордейчев (Владимир Григорьевич Гордейчев) е роден на 5 март 1930 г. в гр. Касторно, Курска област. Завършва Воронежкия учителски институт (1950 г.) и литературния институт „Максим Горки” (1957 г.). Първите му публикувани стихотворения са от 1950 г. Член е на редколегиите на сп. „Октябрь” и сп. „Подъем”, председател е на воронежкото отделение на Съюза на писателите на Русия (1967-1969, 1975-1979 и 1988-1995 г.), секретар на Съюза на писателите на Русия (1994 г.). Превежда поезия от белоруски, азерски и гръцки език. Автор е на стихосбирките „Никитины каменья” (1957 г.), „Земная тяга” (1959 г.), „У линии прибоя” (1960 г.), „Беспокойство” (1961 г.), „Зрелость” (1962 г.), „Окопы этих лет” (1964 г.), „Своими словами” (1964 г.), „Избр. лирика” (1965 г.), „Главное свойство” (1966 г.), „Седые голуби” (1966 г.), „Ах и Ох” (1966 г.), „То же” (1968 г.), „Узлы” (1969 г.), „Берег океана” (1970 г.), „Вечные люди” (1971 г.), „Пора черемух” (1971 г.), „Пути-дороги” (1973 г.), „Тепло родного дома” (1974 г.), „Свет в окне”(1975 г.), „Соизмеренья” (1976 г.), „Время окрыленных” (1977 г.), „Грань” (1979 г.), „Усмиренный браконьер” (1979 г.), „Избранное” (1980 г.), „Звенья лет” (1981 г.), „Дар полей” (1983 г.), „В кругу родимом” (1984 г.), „На ясной заре” (1986 г.), „Весна-общественница” (1987 г.), „В светающих березах” (1990 г.), на книгата с мемоари „Памятные страницы” (1987 г.) и др. Умира на 15 март 1995 г. в гр. Воронеж.