Звъни по сетивата тишината
в роса, облякла сънени треви.
И слънчев лъч протяга се в позлата,
отправил взор през влюбени ели.
Такава утрин неведнъж сънувам –
красива тишина във мен вали,
а аз, ефирен, с изгрева танцувам
и приказност от въздуха струи.
Дали е знак, че вече остарявам
и може би сънувам оня свят,
с човешката порочност се прощавам,
пречистен от разсъмващ росопад?
Целува ме в съня ми тишината
пред хаоса на шумния ми ден.
И някаква надежда непозната
протяга две ръце и търси мен.
Оставям се в роса да ме окъпе
надеждата на тази тишина.
И утрото след нея да настъпи
в една боляна, чиста синева!
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Утро
Звенит над миром утро тишиною
Роса упала в сонную траву
И солнца луч рукою золотою
Ласкал в него влюблённую айву.
Такое утро вижу и ликую
Звучит во мне красиво тишина
А я эфир и с зорькою танцую
Такой сюжет диктуют времена.
Состарился? Не верю. Неужели
А может это просто райский сад
Мои грехи давно уже сгорели
Меня от них очистил росопад.
Целует и касается лучами
Перед началом будущего дня
Ещё надежда сильными руками
Поддерживает бедного меня.
В росе побуду пусть меня омоет
Пока я верю в эту тишину
Пусть будет утро пусть окно откроет
В пречистую над нами синеву.