„НА ОЗЕРЕ”
Борис Александрович Кривощёков/Ручьёв (1913-1973 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА ЕЗЕРОТО
Олюля се къщурка на хълма,
в езерото тръстика влетя,
вишнев изгрев в простора покълва,
на прозорци бродира цветя.
Под върхарите слънце лудува,
езерото вълници зове –
как добре ми е сутрин да плувам
с връхлетели добри ветрове.
Слънце мята загари далечни,
леят степите цветно хоро,
а вълните с пожарища течни
върху борда изливат сребро.
Ударения
НА ЕЗЕРОТО
Олюля́ се къшту́рка на хъ́лма,
в езеро́то тръсти́ка влетя́,
ви́шнев и́згрев в просто́ра покъ́лва,
на прозо́рци броди́ра цветя́.
Под върха́рите слъ́нце луду́ва,
езеро́то вълни́ци зове́ –
как добре́ ми е су́трин да плу́вам
с връхлете́ли добри́ ветрове́.
Слъ́нце мя́та зага́ри дале́чни,
ле́ят сте́пите цве́тно хоро́,
а вълни́те с пожа́ришта те́чни
върху бо́рда изли́ват сребро́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Ручьёв
НА ОЗЕРЕ
Покачнулася хата на взгорье
В камышовых ресницах озер,
Утром ясным вишневые зори
Вышивают на окнах узор.
Под горою серебряной плавью
Гладят волны озерный покров –
Хорошо этим утром мне плавать
Под налетами легких ветров.
Пляшет солнце лучистым загаром,
Льются степи узорным ковром,
Бьются волны расплавленной гарью
О борта отливным серебром.
1928 г.
Руският поет Борис Ручьов (Борис Александрович Кривощёков/Ручьёв) е роден на 2/15 юни 1913 г. в гр. Троицк, Оренбургска губерния. Първото му публикувано стихотворение е във в. „Красный Курган” през 1925 г. Участва в строителството на гр. Магнитогорск (от 1930 г.), публикува активно в издания като в. „Пролетарская мысль”, в. „Комсомолец”, сп. „Штурм” и др., литературен сътрудник е на в. „Магнитогорский комсомолец” (1931 г.), делегат е на конгреса на Съюза на писателите на СССР от 1934 г. През 1937 г. е арестуван по клеветническо обвинение в контрареволюционен заговор, през 1938 г. е осъден на 10 години, които прекарва в лагерите на ГУЛАГ в Крайния север. След 1949 г. работи като бригадир на хамали, стоковед и счетоводител. През 1956 г. е реабилитиран и членството му в Съюза на писателите е възстановено. Автор е на близо 30 стихосбирки, сред които „Вторая родина” (1933 г.), „Лирика” (1958 г.), „Невидимка” (1958 г.), „Красное солнышко” (1960 г.), „Стихи и поэмы” (1963 г.), „Любава” (1963 г.), „Магнит-гора” (1964 г.), „Поэмы. 1933-1962” (1967 г.), „Стихотворения” (1967 г.), „Проводы Валентины” (1967 г.), „Избранное” (1969 г.) и др. Умира на 24 октомври 1973 г. в Магнитогорск, Челябинска област.