„КНИГИ”
Ольга Львовна Адамова-Слиозберг (1902-1991 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КНИГИТЕ
Когато, тъжна в нощния безброй,
напразно търсех отдих и покой,
се питах: А какво след мен остава,
какво живот и гибел оправдава?
Когато зърнах, че светът широк
е тъй към мен враждебен и жесток,
за да изпъдя от сърцето зла тъга,
наум разгърнах незалязваща дъга
с любими стихове. През векове различни
изпращаха ми вести близки, лични,
и думите откликваха в душа унила
като другарска ласка с мила сила.
Душа в реката на поезията мих,
в живота нови сили да получа:
от Пушкин на хармония се учих,
от Кюхелбекер – на висок и честен стих,
на доблест гражданска, на лъч в изкуство,
на чиста дружба сладостното чувство.
На радост сред безмилостния бой,
на нежност безпределна, воля и търпение,
от Хайне учих тайни как навреме
за свобода е дал живота свой.
А Лермонтов, всесилен мрачен гений,
разкри света на своите мъчения.
И вас, учители на хората, прославях,
Ромен Ролан и Франс, Тургенев и Толстой,
и ваште мисли бяха порив мой,
и своята печал горчива аз забравях.
Чрез вас човечеството доближих до мен,
кошмари нощни гонех и посрещах ден.
Ударения
КНИГИТЕ
Кога́то, тъ́жна в но́штния безбро́й,
напра́зно тъ́рсех о́тдих и поко́й,
се пи́тах: А какво́ след ме́н оста́ва,
какво́ живо́т и ги́бел оправда́ва?
Кога́то зъ́рнах, че светъ́т широ́к
е тъ́й към ме́н вражде́бен и жесто́к,
за да изпъ́дя от сърце́то зла́ тъга́,
нау́м разгъ́рнах незаля́звашта дъга́
с люби́ми сти́хове. През векове́ разли́чни
изпра́штаха ми ве́сти бли́зки, ли́чни,
и ду́мите откли́кваха в душа́ уни́ла
като́ друга́рска ла́ска с ми́ла си́ла.
Душа́ в река́та на пое́зията ми́х,
в живо́та но́ви си́ли да полу́ча:
от Пу́шкин на хармо́ния се у́чих,
от Кю́хелбе́кер – на висо́к и че́стен сти́х,
на до́блест гра́жданска, на лъ́ч в изку́ство,
на чи́ста дру́жба сла́достното чу́вство.
На ра́дост сред безми́лостния бо́й,
на не́жност безпреде́лна, во́ля и търпе́ние,
от Ха́йне у́чих та́йни ка́к навре́ме
за свобода́ е да́л живо́та сво́й.
А Ле́рмонтов, всеси́лен мра́чен ге́ний,
разкри́ света́ на сво́ите мъче́ния.
И ва́с, учи́тели на хо́рата, просла́вях,
Роме́н Рола́н и Фра́нс, Турге́нев и Толсто́й,
и ва́ште ми́сли бя́ха по́рив мо́й,
и сво́ята печа́л горчи́ва а́з забра́вях.
Чрез ва́с чове́чеството доближи́х до ме́н,
кошма́ри но́штни го́нех и посре́штах де́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ольга Адамова-Слиозберг
КНИГИ
Когда ночами мучима тоской,
Ища напрасно отдых и покой,
В пережитом ответа я искала:
Что жизнь мою и гибель оправдало?
Когда я видела, что целый свет
Враждебен мне, что мне опоры нет,
Чтоб смертную тоску от сердца отгонять,
Я принималася в уме перебирать
Стихи любимые. Сквозь тьму веков, сквозь дали,
Сердца родные сердцу вести слали,
И отзывалися слова в душе унылой,
Как ласка друга, трепетною силой.
В реке поэзии омывшися душой,
Я снова в жизни силу находила:
У Пушкина гармонии училась,
У Кюхельбекера – высокой и прямой
Гражданской доблести, любви к искусству
И чистой дружбы сладостному чувству.
Веселой радости в безжалостном бою,
Бездонной нежности и мужеству терпенья
Училась у насмешливого Гейне,
Свободе жизнь отдавшего свою.
И Лермонтов, могучий мрачный гений,
Мне раскрывал весь мир своих мучений.
И вас, учителя людей, я вспоминала,
Ромен Роллан и Франс, Тургенев и Толстой,
В мир ваших мыслей погружась душой,
Я горькую печаль свою позабывала.
И с человечеством вновь через вас родня,
Гнала ночной кошмар и шла навстречу дня.
---------------
Руската поетеса и писателка Олга Адамова-Слиозберг (Ольга Львовна Адамова-Слиозберг) е родена на 1/14 август 1902 г. в гр. Самара. Завършва икономика в Московския университет. Работи като икономист в предприятия на леката промишленост и като учител. През 1936 г. съпругът й доц. Юдел Закгейм е осъден и разстрелян, а тя е арестувана с обвинения за контрареволюционна дейност и до 1944 г. прекарва в лагерите на ГУЛАГ в Соловецките острови, Казан, Суздал, Магадан и Колима. През 1949 г. отново е осъдена и до 1955 г. е затворена в лагерите на ГУЛАГ в Люблянка, Бутирка и Караганда. През 1956 г. е реабилитирана. Не публикува свои стихове в периодичния печат. Авторка е на книгата с лагерни мемоари „Путь” (1989 г.). Умира на 5 декември 1991 г. в Москва.