Кепенците си спуска бавно Лятото.
Но процепът им още ми показва –
в небето му, от птиците изпятото,
как слънцето се скрива в тиха пазва,
смълчана в полуздрача на баирите,
сред косовете – облаци в лозята,
сред тих ветрец, засилил се по дирите
на песен пъдпъдъча, недопята.
Ятата тръгват. Слагат край на Лятото.
И тъжно е. И някак е красиво.
Когато полети със песен ятото,
не значи, че животът си отива.
Защото ще се шарнат пак дюкяните
във есенните багри измечтани.
Ще падне грозде. После шумно в каните
ще кипне вино – песен ще подхване.
Когато си отива бавно Лятото,
животът ни съвсем не си отива.
Превръща се във спомен за познатото,
което ще се върне. По-красиво!
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Когда уходит лето
Опустит небо жалюзи на лето
Но в щёлочку ещё покажет мне
Как птицами немало песен спето
Как солнце затерялось в вышине.
Молчание и сумерки в оврагах
Как в облаках запуталась лоза
И тихий ветер по архипелагам
И песня недопетая скворца.
Уходит лето нивами садами
Птенцы вовсю расправили крыла
Им с песнею легко под небесами
А без неё не жизнь на небесах..
Опять гуляет осень над духаном
Багрянцем всё никак не изойдёт
Но гроздь падёт – вином взорвётся пьяным
И эту песню тоже подпоёт
Когда уходит с наших улиц лето
Я не иду вернее остаюсь
Переложу для памяти в куплеты
И я его любимого дождусь.