„ВСЁ РАВНО, УМРУ В ЛЕНИНГРАДЕ...”
Елена Михайловна Тагер (1895-1964 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВСЕ ЕДНО, ЩЕ УМРА В ЛЕНИНГРАД
Все едно, ще умра в Ленинград аз,
след бълнуване смъртно така
с Воронихинската колонада
до Исакий ще се довлека.
Нека бъде музей, катедрала,
мавзолей ли, мечта ли пред мен –
все едно, с поглед лих различавам
твоя златен спасителен шлем.
Вятър в Балтика, вятър от детство
чак до смъртното ложе горя
и прахосаното наследство
връща блудната дъщеря.
И разбрал мойто сетно желание
сред неземно житейско море,
Меден конник, докоснал с длани,
мойто смело сърце ще спре.
* Воронихински колонади – дворцово-парков комплекс близо до Санкт Петербург.
* Св. Исакий Далматински; Исакиевският събор е най-голямата православна църква в Санкт Петербург.
* Медният конник – паметник на Петър Първи на Сенатския площад в Санкт Петербург.
Ударения
ВСЕ ЕДНО, ЩЕ УМРА В ЛЕНИНГРАД
Все́ едно́, ште умра́ в Ленингра́д аз,
след бълну́ване смъ́ртно така́
с Ворони́хинската колона́да
до Иса́кий ште се довлека́.
Не́ка бъ́де музе́й, катедра́ла,
мавзоле́й ли, мечта́ ли пред ме́н –
все едно́, с по́глед ли́х различа́вам
тво́я зла́тен спаси́телен шле́м.
Вя́тър в Ба́лтика, вя́тър от де́тство
чак до смъ́ртното ло́же горя́
и прахо́саното насле́дство
връ́шта блу́дната дъштеря́.
И разбра́л мо́йто се́тно жела́ние
сред незе́мно жите́йско море́,
Ме́ден ко́нник, доко́снал с дла́ни,
мо́йто сме́ло сърце́ ште спре́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Елена Тагер
ВСЁ РАВНО, УМРУ В ЛЕНИНГРАДЕ...
Все равно, умру в Ленинграде
И в предсмертном моем бреду
К Воронихинской колоннаде
И к Исакию прибреду.
Будь музеем или собором,
Мавзолеем или мечтой –
Все равно, коснеющим взором
Различу твой шлем золотой.
Ветер Балтики, ветер детства
К ложу смертному прилетит
И растраченное наследство
Блудной дочери возвратит.
И, последнему вняв желанью,
В неземное летя бытие,
Всадник Медный, коснувшись дланью,
Остановит сердце мое.
1952 г.
---------------
Руската поетеса, писателка, мемоарист и преводач Елена Тагер (Елена Михайловна Тагер) е родена на 3 ноември 1895 г. в Петербург. Учи в историко-филологическия факултет при Висшите женски курсове. Първите й публикувани стихове са от 1915 г. в сп. „Ежемесячний журнал” и сп. „Арион”. Работи в сп. „Красная новь”, сп. „Литературный современник”, сътрудничи на издания като „Наши достижения”, „Колхозник”, „Резец” и др. Превежда творби от фолклора на съветските народи. Член е на литературната група „Перевал” (1929-1932 г.) и на Съюза на писателите на СССР (1934 г.). Авторка е на повестите „Желанная страна” (1934 г.) и „Праздник жизни” (1937 г.), на книги с поезия, проза и публицистика, сред които „Зимний берег” (1929 г.), „Поясок” (1929 г.), „Венчики-бубенчики” (1930 г.), „Сквозь ветер” (1930 г.), „Ревизоры” (1935 г.), „Повесть об Афанасии Никитине” (1966 г.) и др. През 1922 г. е обвинена в шпионаж и е интернирана за две години в Архангелск. През 1938 г. отново е арестувана, осъдена по изфабрикувано дело и до 1948 г. прекарва в лагери на ГУЛАГ в Колима и Магадан. През 1951 г. е осъдена за трети път и до 1954 г. е в лагер в Казахстан. През 1956 г. е реабилитирана и възстановена в Съюза на писателите. Умира на 14 юли 1964 г. в Ленинград.