На родителите ми!
Акордите настройвам на сърцето си
и музика вибрира, в него сбрана.
Каруца му приглася през селцето ми.
А вятърът – разстроено пиано.
С клавишите си – клони, то партнира му.
Лалетата – танцьори са. Танцуват.
В лиричен сън от спомен и от минало
пораснало дете съм. И палувам.
Пред мен са пак под сливата разцъфнала
строшени колелета от каруци,
седалка на мотоциклет – оръфана.
Реликви. И играчки за правнуци.
Настройвам на сърцето си акордите,
отново съм във бащината къща.
Пулсира то. Не! Свирят в мен флигорните,
синовна обич силно ме обгръща.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Лирический сон
Аккорд возьму я пламенный для сердца
И музыка польётся под перстами
В ней скрип колёс нес мазанных каруцы
И тронет ветер старое пиано.
И клавиши надежные партнёры
Тюльпаны алые смеются и танцуют
Красивый сон – ему есть режиссеры
Я повзрослел. Горю и торжествую.
Передо мной под нашей старой сливой
Телег колеса – нету ноутбуков
И мотоцикл и шлем к нему красивый
Как раритет останутся для внуков.
Настрою сердца светлые аккорды
Отцовский дом опять меня встречает
Звучат они порывисто и гордо
И он меня с любовью обнимает.