Бих искал да напиша стих по тема.
Обаче празни римите висят.
Какво да пиша, дявол да ме вземе,
по темата за град Тополовград?
И мисля – от какво ли да съм воден?
Какво ме свързва днеска с този град?
По лична карта той за мен е роден.
Но някъде по пътя, по-назад,
изплакал съм душицата си селска,
останала до днес на кръстопът.
От къща в село с вещи дърводелски –
призвал ме е с паважа си градът.
И аз така явил съм се по пътя,
че днес да ви обичам наедно –
градът, от цвят в сърцето ми напъпил
и селото в сакарското пано.
Тополовград и Орешник, сте мои!
И не защото съм роден по път –
защото там, с приятели безброй
сърцата ни в единен такт туптят.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Стихи на тему
Стишок однажды сочинял на тему
Без дела рифмы звонкие висят
Дай, думаю, черкну сейчас поэму
Про град любимый мой Тополовград.
Вопросов рой витает откровенный
Ну что меня так связывает с ним
И для меня он самый сокровенный
Родился здесь я Господом храним.
Я душеньку исплакал хуторскую
Куда идти – сплошные тупики
Столярничаю в городе тоскую
И снег ложится густо на виски.
Но я найду опять свою дорогу
Единственную верную найду
В мой город в мою светлую тревогу
В мою великолепную мечту.
Тополовград любимый и Орешник
Всегда со мной до самого конца
Друзей моих, возможно - небезгрешных
Здесь в унисон пульсируют сердца.