Николай Дялков - Напоследок, перевод

Доктор Эф
                В памет на Васко

Покланят се смирените дървета.
Алеите попиват в знак скръбта.
Безмълвни, бавно,траурно, ченгета –
един след друг минават по снега.

Един след друг покоя ти желаят
и крият в маски своите сълзи.
Ченгетата не плачат, ала знаят –
под маските, в душите им вали.

Сирените проплакват за последно,
сиротно, без приятеля си млад.
За хората едно ченге поредно
отива си в снега от този свят.

Но хората не чуват, че косите
разказват с посребрелия си цвят
как нямат за ченгето нощи дните.
Ченгетата със седмици не спят.

Те тръгват сутрин – младите ченгета.
Кога се връщат – няма точен час…
Приятелю, ти тръгна за последно…
Поклон пред теб сега от всички нас!
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
 
  Напоследок
           (Памяти Васко)

Поклоны бьют смиренные деревья
И скорбь не пожелаешь и врагу
И траурное пенье иерея
Следы его остались на снегу.

Покойся с миром все тебе желают
Стыдливо прячут горькую слезу
Без слёз менты сегодня понимают
Откуда быть под масками дождю.

Рыдали до последнего сирены
Без друга сиротливо на душе
Он от людей уходит не последний
Их косит  жизнь на остром вираже.

Зачем их красят волосы в седые
Кто и за что их так посеребрил
Ушли навечно ночи молодые
И дни когда он пел, смеялся, жил.

Прощаются с ним парни и девчата
Вернётся ли? Когда не ведом час
Проходит всё что в мире сем зачато
Прими поклон пожалуйста от нас.