Косите на вятъра нежно се вплитат
по твоето рамо с ахатов загар
и звук на китара, забравен, долита
във ехо с вълните... и спомена стар.
Море, нощ, прохлада и будни дървета,
мъждука сред клоните малка звезда,
китарата пее с гласа на момчета,
а ти си... красивият миг тишина.
Вечерно – косите на вятъра тичат
и милват те в спомена с лик на жена.
Поисках да кажа, че аз те обичам.
Отнесе ми думите... морска вълна.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Миг тишины
Волосы ветер нежно колышет
И обнажает твой летний загар
Забытой гитары мелодию слышно
И память как эхо пришла на бульвар.
Море, прохлада, проснулись деревья
Прямо на ветках уселась звезда
Мальчишка поёт своих сил не жалея
Банально вы скажете и суета.
Ветер вечерний причёску поправил
Память страницы одну за одной
Неумолимо листает, листает
И замывает морскою волной.