Димитър Хаджитодоров
Ще тръгна по смълчаната пътека,
Ще крача през притихнала гора,
Ще свети слабо слънце и полека
Ще бяга катеричка във леса.
Тя ще събира жълъди, шишарки,
Преди да дойдат тежък сняг и студ.
Дърветата, нагиздени със шарки
Ще ми помахват весело из път.
Wedrowac bede sciezka oniemiala,
Przemierzac uspionego lasu glusz.
Nie bedzie slonce juz tak mocno grzalo,
Wiewiorka wolniej biegac bedzie juz.
Zoledzie, szyszki jej gromadzic pora,
Nim chwyci mroz i sniegiem sypnie w kolo.
A drzewa w swych jesiennych pstrych ubiorach
Po drodze beda machac mi wesolo.