/картината, която не съм нарисувал/
Портите бутнах, че ти – като минеш,
аз да застана до крушата, сам,
теб да погледам – стройна, чимширена.
Пък да докарвам, че нищо не знам.
Как да издам аз, че снощи видях ги,
голи, гърдите ти – плътен кокос,
две месечини в снагата ти палмова.
Там, по-надолу пък – чист абанос...
Боже! Нозете ти – скулптор изваял ги!
Стегнати, стройни – мечтата на мъж...
После обърна се. Бях го забравил –
вятърът духна така, изведнъж.
Круша овална, на две разделена,
с топъл, примамлив и искащ загар...
Сякаш бе клада за мен наредена –
хвърли ме мигом във адски пожар.
Вярвай, водата, в която се къпеш
беше безсилна жарта да гаси...
Бе тиха нощ, със звездици напъпила.
Вятърът просто пердето свали.
Днеска, омаян до нашата круша,
мълком те гледам, магия открил –
беше съседче ти – мъничко, сгушено...
Бог е Богиня от теб сътворил.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Богиня
(картина которую я не нарисовал)
Пройдёшь и ударю я каблуками
Оставшись под грушей один
Стройна как самшит твоё тело сверкает
Ах глупенький я господин.
Как мне сказать – я видел ночами
Белые груди и блеск твоих кос
С талией тоже не подкачали
Ниже вообще невозможный вопрос.
Боже, а ноги! Право же скульптор
Тебя изваял от души для мужчин
Ласковый ветер раскроет под утро
Одну из серьёзных причин:
Груши медовой одна половинка
Жалит и манит сильнее огня
Вот это подарок, вот это картинка
Аж бросило в пекло меня.
Доверься банально контрастному душу
Не раз он твой пламень тушил
И звёзды усядутся ночью на крышу
А ветер гардины свалил.
О груше сегодня я сладкой мечтаю
В плену твох чар – от них не остыл
Как из соседки не понимаю
Просто Богиню Бог сотворил.