Наша тайна
Ната Букреева
Ночь лежит у тебя на коленях,
Как котёнок,свернувшись клубком.
На стене пляшут призраки-тени...
Будто замок волшебный - твой дом...
Ночь потянется...выгнет спинку..
Это значит - пора вставать..
Мне б остаться здесь невидимкой,
Замок твой не хочу покидать...
Ночь-котёнок вернётся в дом,
Мы укроемся тайною снова...
И,обнявшись,друг друга поймём,
Не сказав ни единого слова...
ПРЕВЕЛА НА БЪЛГАРСКИ: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
НАШАТА ТАЙНА
Нощта лежи до теб на колене,
като свито на кълбенце коте.
Играят на стената сенките,
като вълшебен замък е домът ти.
Нощта се влачи… но край, все пак има
че дошло е време, означава.
Бих тук останала аз невидима,
не искам да напусна твоят замък.
Ще се върне вкъщи нощта – котка
и отново ще се усамотим.
Хванати един за друг в прегръдка,
ни думичка не ще ний промълвим…