Осенний блюз
Ната Букреева
Осенних листьев золотой ковёр,
Хранит он память о прошедшем лете.
В нём радость встреч или разлук минор,
Здесь шёпот всех влюбленных слышал ветер
Звучит Огинский скрипками дождя,
То Полонез,то нежный Менуэт...
Мне кажется,я вижу вновь тебя -
Такой знакомый,милый силуэт..
Я жду тебя в кафе,за стойкой барной,
Клубами за цветным окном туман,
Боюсь я шуток осени коварной,
Твой силуэт - иллюзия...обман..
А вдруг однажды всё же ты придёшь?!
Войдёшь и остановишься у двери,
"Я вся промокла - очень сильный дождь..
Спасибо,что ты ждал меня и верил..!"
Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
ЕСЕНЕН БЛУЗ
От листи есенни килимът златен
Спомен пази за отшумяло лято.
В него срещи радостни, раздели тъжни,
гласът на влюбени е слушал вятърът.
Звучи по Огински цигулката дъждовна,
ту Полонез, ту нежен Менует…
И струва ми се виждам те отново –
така познат и тъй мил силует.
Чакам те в кафето зад тезгяха,
мъгла се вдига цветна зад стъклата,
от шегата есенна боя се,
че силуетът ти - илюзия, лъжа е.
Ако внезапно някой ден се върнеш
влезеш ти и спреш се до вратата,
„аз цялата съм мокра – силен дъжд …
Благодаря ти, че ме чака и ми вярва..!”