Заспа нощта. Заспа като момиче,
очакващо ме в своя майски сън.
И само под стрехата – нейде, птиче
напомня ми, че има будни вън.
А аз – одрипавял от мисли празни,
не искам на съня да се предам.
Разчитам по небето притчи разни
и стрелкат ме очите ти от там.
Очите ти… Все тях във всичко виждам –
в сълзите – в най-щастливия ни час…
И в мълниите, дето заприиждат,
когато буреносникът съм аз.
Очите ти… Красиви и в сълзите!
А женските сълзи на тоя свят
болят, когато идват нечестити
и светят, щом от щастие валят.
Навярно спиш… И вятърът край тебе
заспал е, непокорен в своя сън…
А аз вървя… Нощта е моя хребет,
на който ще те чакам тихо вън.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Глаза твои
Уснула ночь. Уснула как девчонка
Заждавшись меня в майских своих снах
И я услышал тонкий писк галчонка
Он мне напомнил есть ещё дела.
А я устал от мыслей своих праздных
Не выспавшийся, в общем никакой
И в небеса смотрю как несуразный
Оттуда взгляд меня пронзает твой.
Глаза твои… В них всё подробно вижу
И слёзы счастья когда приходит час
И отблеск молний огненный и рыжий
Я буревестник их для вас припас.
Глаза твои не спрятать за слезами
Мир женских слёз изрядно повидал
Когда дурное делаем мы с вами
И светят счастьем доброе когда.
Наверно спишь… уснул с тобою ветер
Он так неистов, носится во сне
Я подожду и ночь на белом свете
Поможет в этом трудном деле мне.