Отдъхна от товара си поляната –
виж колко минзухари ти набрах!
От мъжката любов – неразгаданата,
по въздуха в Сакар се поболях.
Когато съм далеч от мойте корени
и липсва ми любимата жена,
сънувам със очи полуотворени
хайдушки сенки в горска тишина.
Прости ми, че не си в нощта единствена,
споходила съня ми в пустошта.
Греховно чиста, пролетно разлистена,
сънувам аз и моята гора.
От времето, родена у хайдутите,
останала е мъжката любов –
олтар да са им буките и чуките,
а звънкащ ручей – пеещ благослов.
Такива Ви сънувам в самотата си –
със теб вървим, гората ни зове…
Прибърсвам дъждовея със ръката си
и знам – напролет тя ще ни сбере.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Я о тебе мечтаю в одиночкестве
Покой установился над долинами
Тебе букет я трепетно собрал
Любовь мужчин воспетую акынами
По воздуху Сакар мне даровал.
Вдали корней, дорогами забытыми
И рядышком любимая жена
И я с очами сплю полуоткрытыми
И снится мне лесная тишина.
Прости мне вариант ты мой единственный
Явилась в сон как чудо из чудес
Чиста и по весеннему расхристана
Грешна об этом знает старый лес.
Давным-давно рожденная хайдуками
Глубокая неброская любовь
Алтарь их между соснами и буками
Под звонкий хор холодных родников.
О эти, сны мои от одиночества –
Идём с тобой нас лес к себе зовёт…
И верю я что скоро дождь закончится
И всё у нас весной произойдёт