Днес срещна мисълта ми пак дъждът
със твоята. Две тънки, светли струи
в морето ще се влеят. Ще се спрат
на някой слънчев облак те след туй.
Какво, че сме далеч един от друг –
вдигни глава – виж облака отсреща.
Те, мислите ми тръгват все от тук
край твоите, в пороя, в нова среща.
Знай – някой ден ще хукна аз след тях.
Хукни и ти след твоите в пороя.
Дори в дъжда да сторим с тебе грях –
ще бъда твой! И ти ще бъдеш моя!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Когда-нибудь
Сегодня небо словно прорвало
И нас с тобой две светлые дождинки
Потоком бурным в море унесло
И прямиком из тучи-невидимки
Мы друг от друга очень далеко
И в небесах плывут другие тучи
Мне без тебя ужасно нелегко
И я ищу с тобою новой встречи.
И я сбегу со стаей облаков
И ты за мной надеяться я смею
И будет грех, а как нам без грехов
Я буду только твой, а ты моею.