Тази нощ не сънувай, не чакай.
В твоя сън ми омръзна да бродя.
Поболях се. Не помня във мрака
Николай ли съм, или Володя.
Или някой Стоян съм в съня ти.
А Ромео пък най ми отива –
в серенади и нощни сонати,
правя тебе в съня ти щастлива.
Не! Напускам съня ти. Забравяй,
как дотичвах, очи щом затвориш.
Изгони ме от него... Прощавай!
И не искам със мене да спориш.
Тази нощ отвори ми вратата –
аз ще дойда – по-тих от светулка.
Не насън, а на живо в сърцата
ще засвири любовна цигулка.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Эта ночь
В эту ночь не мечтай не надейся
Не приду к тебе в сон на закате
Изболелся и напрочь забылся
То ли Коля я то ли Кондратий.
Или кто-то другой – не подскажешь?
Мне к лицу только маска Ромео
Серенады послушай обяжешь
Если сонное счастье приспело.
Позабудь если вдруг не устроят
Мои в сон твой крутые дороги
Прогони огорчатся не стоит
И не важно какие предлоги.
В эту ночь отвори мне калитку
Я тихонько войду со сверчками
Прямо сердцем уткнувшись в жилетку
Как скрипач со своими стишками.