Странно край мен някак вятърът плаче.
Стене със него поредният дъжд.
Мълнии святкат в душата по здрача.
Скри се небето, така, изведнъж...
Бие пирони край мен по кърмата
вече поредната бясна вълна...
Няма да свия позорно платната.
Знам, че сред бурята чака ме тя.
Стискам си руля... Ти, ветре, плачи си.
Вдигай стена срещу мен, ако щеш...
Пълен напред!... И по всичко личи си –
тръгвам към нея... Не ще да ме спреш!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Ветер плачет
Странно рядом со мною ветер плачет
Стонет печально с ним дождь в унисон
Молнии небо неистово мечет
Видимо в этом есть сильный резон.
Словно вбивает гвозди по борту
Безумная с пеной и громом волна
Но не опустится парус мой гордый
Ждёт меня дома девчонка одна.
Стисну штурвал я до боли отважно
Волну до небес в сердцах не кляня
Полный вперёд… Мне ни капли не страшно
Не остановишь этим меня.