Денят ми в поредна цигара стопи се,
нощта взе щафетата в глух маратон.
И в нея тъй бързо,за миг – като писък
нахълта в съня ми, без звук и без стон.
Дори не почука – тъй влезе в съня ми.
Влетя като птиче във бяг от орел.
А аз – уморен... Есента ме нарами,
съня си не спрях... И виж – той те приел.
И случи се сън, та не щях да се будя.
Ти грабна нощта ми, тъй както влетя,
Прегърна съня ми... И хукнахме – луди,
по тайни пътеки с неземни цветя…
И случи се сън – сутринта ни завари.
А там – телефонът звъни ли, звъни.
В просъница вдигам: С кого разговарям?
И в миг се събудих – отсреща бе ти...
В съня ми влетя... А и утрото с тебе
рисува пред мене безоблачен ден...
Ела, да потърсим вълшебния хребет
с цветя извънземни – за тебе... От мен.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Влетела в сон мой словно птичка
День догорает как моя сигарета
Ночь начинает свой глухой марафон
И быстро, мгновенно, как будто комета
Пришёл романтичный мистический сон.
Пришёл не спросившись и не постучался
Как птичка шмыгнувшая мимо орла
Осень лютует… и я зазевался
Вот сон и пролез его жизнь довела.
А если простите мне надо проснуться
Но сил не оставит безумная ночь
Стиснула крепко, нельзя отмахнуться
И я просыпаться совсем не охоч.
Со сном безмятежным нас утро застало
А там телефон как предвестник беды
Спросонья смахнул я хмельные бокалы
Но вмиг протрезвел позвонила мне ты
Влетела в мой сон в моё раннее утро
Наобещала беспечного дня
Давай мы найдём среди нив златокудрых
Цветы неземные тебе от меня.