Навярно и животът ми е вятърен...
Днес вятърът флиртува по учебник.
Разнежи се по бузите ти. Някъде
се скри след туй във теб. Като вълшебник.
Погали всяка гънчица по тялото –
под блузката. Дори и под полата.
Сърцето му взриви се после. Цялото
разпръсна се във буря непозната.
И аз ще те погаля – тихо, вятърно.
Пък после нека буря ме отвее.
Животът ми е вятър. И в театърен
етюд край тебе вятърно живея...
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Наверное и жизнь моя ветрена
Наверное жизнь моя увы ветрена
Флиртует с миром как по учебнику
Коснётся щёк моих. Поспешит. Некогда
Как и пристало бывать волшебнику.
Гладит нежно тела каждую складочку
И уже давно под одеждами
Как пуля в сердце. Точно в десяточку!
В жизнь между бурями и надеждами.
Я поглажу тебя с удовольствием
Но придётся потом за веяться
Я же ветер! Артист! И прочее
Так являться тебе мне смеется.