„ПОТОМКИ ПОТОКА”
Виктор Иванович Кочетков (1923-2001 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДЕЦАТА НА ПОТОКА
О, как се надсмива животът жестоко –
не чакай удачи, успех не гони.
Река без простор сме, деца на потока,
шумял сред Русия в гръмовните дни.
Отломки от някога мощна държава,
разхвърляни в бедна унила страна.
Днес слухове властват над нас, а не слава,
страхливите клюки за прах в бъднина.
Сега с подаяния ние живеем,
копнеем за своя добър прецедент.
Не битки за чест, а задачки болеем –
как рублата да умножим по процент.
На запад и изток дедите посоки
и вятър надвиха, а ние така
тук мъртви русла сме – деца на потока,
на славна, велика славянска река.
Зърното приключва. Зла плява остава.
И в жалките сметки потъва вина.
Победите минали, минала слава –
днес всичко се спуска на сходна цена.
Нас немощ и старост ни смляха пред срока.
Обсипа косите ни снежният кръст.
Орли без небе сме, деца на потока,
погълнат от движеща пясъчна пуст.
Ударения
ДЕЦАТА НА ПОТОКА
О, ка́к се надсми́ва живо́тът жесто́ко –
не ча́кай уда́чи, успе́х не гони́.
Река́ без просто́р сме, деца́ на пото́ка,
шумя́л сред Руси́я в гръмо́вните дни́.
Отло́мки от ня́кога мо́штна държа́ва,
разхвъ́рляни в бе́дна уни́ла страна́.
Днес слу́хове вла́стват над на́с, а не сла́ва,
страхли́вите клю́ки за пра́х в бъднина́.
Сега́ с подая́ния ни́е живе́ем,
копне́ем за сво́я добъ́р прецеде́нт.
Не би́тки за че́ст, а зада́чки боле́ем –
как ру́блата да умножи́м по проце́нт.
На за́пад и и́зток деди́те посо́ки
и вя́тър надви́ха, а ни́е така́
тук мъ́ртви русла́ сме – деца́ на пото́ка,
на сла́вна, вели́ка славя́нска река́.
Зърно́то приклю́чва. Зла пля́ва оста́ва.
И в жа́лките сме́тки потъ́ва вина́.
Побе́дите ми́нали, ми́нала сла́ва –
днес вси́чко се спу́ска на схо́дна цена́.
Нас не́мошт и ста́рост ни смля́ха пред сро́ка.
Обси́па коси́те ни сне́жният кръ́ст.
Орли́ без небе́ сме, деца́ на пото́ка,
погъ́лнат от дви́жешта пя́съчна пу́ст.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Виктор Кочетков
ПОТОМКИ ПОТОКА
Как жизнь посмеялась над нами жестоко
Удачи не будет, проси не проси.
Мы реки без устья, потомки потока,
Который когда-то шумел на Руси.
Когда-то могучей державы осколки,
Разметаны мы по унылой стране.
Не мужество властвует нами, а толки,
Пугливые толки о завтрашнем дне.
Мы ныне живём от подачки к подачке,
Мы ищем теперь у кого бы занять.
Не битвы ведём, а решаем задачки –
Как больший процент из рубля выгонять.
И Западный ветер и ветер Востока
Деды одолели, а мы слабаки.
Мы мёртвые русла – потомки потока,
Великой и славной славянской реки.
Зерно на исходе. Осталась полова.
Да жалкие сметки остались на дне.
Победы былого и славу былого –
Всё нынче спускают по сходной цене.
Нас немощь и старость согнули до срока.
Нам ранний снежок обсыпает виски.
Мы птицы без неба, потомки потока,
Который зыбучие съели пески.
---------------
Руският поет, писател, публицист, литературен критик и преводач Виктор Кочетков (Виктор Иванович Кочетков) е роден на 24 октомври 1923 г. в с. Балахоновка, Куйбишевска област. Пише поезия от ученическите си години. Работи като учител по математика (1940 г.). През 1941 г. е доброволец на фронта, където попада в наказателен батальон, но след войната е реабилитиран. Учи във филологическия факултет на Кишиневския университет (1946-1951 г.), завършва Казанския държавен университет (1951 г.) и Висшите литературни курсове в Москва (1957 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1948 г.). Работи в списанията „Днестр”, „Волга”, „Наш современник” и „Москва”, зам.-главен редактор е на издателствата „Современник” (1973-1976 г.) и „Советская Россия” (1976-1978 г.). Първи секретар е на Съюза на писателите в Москва. Автор е на стихосбирките „Солдаты мира” (1950 г.), „Зеленый край” (1952 г.), „Росный час” (1959 г.), „Стихи” (1960 г.), „Соколиная страна” (1966 г.), „Тепло земли” (1973 г.), „Отзывается сердце” (1975 г.), „Осколок” (1975 г.), „Мое время” (1980 г.), „Крик ночной птицы” (1981 г.), „Материнское окно” (1983 г.), „Стихотворения” (1984 г.), „Весть” (1988 г.), „Окопный колосок” (1993 г.), „Солдатское счастье” (1995 г.), „Былинка в поле” (1995 г.), „Прощание с Волгой” (1997 г.), „Возвращение” (2002 г.), на книги с проза, публицистика, литературна критика и поетични преводи като „Счастливый из Манешт” (1964 г.), „Критика: Люди и судьбы” (1977 г.), „Поле мужества” (1986 г.), „Искание правды” (1988 г.), „Мир Ивана Переверзина” (1998 г.), „Савостин Н. Искусство удивляться” (2001 г.) и др. Умира на 19 октомври 2001 г. в Москва.