Понякога във мен витаят бури
и ровят със остена гръмотевици.
Подклаждат ги и бляскат като щури
видения в света на ослепелите.
Изсипват сив порой и с гръм разкъсват
деня ми – и го съдят на разпятие...
И вятър там отнякъде възкръсва,
и вие с вълчи вой във мен рогатият.
Понякога. Това е, щом те няма...
Но шарне ли дъгата ти небето ми,
напук на всичко в мене просветлява
и раждат се слънца в дъжда. Най-светлите...
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Метаморфозы
Бывает и во мне витают бури
И гром гремит и молнии блистают
И словно крысы взглядом с блеском щуря
И бедных человеков ослепляют.
И ливни льют с разорванного неба
И день, увы, приговорён к распятью
И ветер извывается свирепый
Живёт во мне наверное рогатый,
Но лишь когда тебя со мною рядом нету…
А вот когда взойдёшь под небесами
Ты мне как радуга подаришь много света
Родятся солнца вместе с чудесами.